Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. ? 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. ? 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. ? 476/1453) Принципат ( Западна империя ) Доминат ( Източна империя )
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Принципатът (на латински : Principat ) е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древен Рим в периода на ранната Римска империя ( 27 пр.н.е.  ? 193 г., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август , който получава от Сената почетната титла Август ( Augustus ) през 27 пр.н.е. Това е специфична форма на монархия , при която формално съществуват републикански учреждения, но владетелят има императорска власт , и се нарича принцепс ( princeps ). Той се счита за ?пръв сред равни“ ( Primus inter pares ) сред останалите сенатори .

Времево обхваща периода от управлението на Юлиево-Клавдиевата династия , Първа Флавиева династия ( Веспасиан , Тит , Домициан ) и династията на Антонините .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

• Йордан Илиев, * История на Рим през епохата на Принципата (27 г. пр.Хр. ? 284 г. сл.Хр.). Плевен: Печатница ?Нима“, 2022, ISBN 978-619-162-852-0
• Jochen Bleicken, Prinzipat und Dominat . Gedanken zur Periodisierung der romischen Kaiserzeit. Wiesbaden 1978.
• Klaus Bringmann, Thomas Schafer: Augustus und die Begrundung des romischen Kaisertums . Berlin 2001
• Dietmar Kienast, Augustus. Prinzeps und Monarch . 4. Auflage, Darmstadt 2009.

Тази статия, свързана с Древен Рим , все още е мъниче . Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.