от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пет правописни грешки в табелите на работилница за музикални инструменти (?акордиони“ вм. ?
акордеони
“, ?виолинчело“ вм. ?
виолончело
“, ?гадулка“ вм. ?
гъдулка
“, ?инстроменти“ вм. ?
инструменти
“, ?сас“ вм. ?
саз
“).
Правописът
(
ортографията
) е система от валидни за даден
език
норми (правила) за писане:
- писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части ? представки, корени, наставки, окончания;
- слятото, полуслятото и разделното писане;
- използването на главни и малки букви;
- пренасянето на части от думи на нов ред.
Правописът също така обхваща правила за поставяне на
препинателни знаци
(
пунктуация
), изписването на съкращения,
транскрипцията
на чужди имена в съответния език,
транслитерацията
на писмената система да дадения език в друга писмена система (например
транслитерацията
на българско писмо с
латиница
).
Лингвистичният термин
ортография
произлиза от
латинската
дума
orthographia
, която на свой ред произхожда от
гръцките
думи
?ρθ??
(?правилен“) и
γρ?φειν
(?пиша“).
[1]
- Д. Розенталь, М. Теленкова,
Словарь-справочник лингвистических терминов
, Москва, 1976, стр. 250.
- Д. Тилков, Т. Бояджиев,
Българска фонетика
, С. 1977, стр. 227 ? 233.
- Правописен речник на българския книжовен език
, С. 1965 (Увод, стр. III ? XL).
