Правителство на Андрей Ляпчев 1

Правителство на Андрей Ляпчев 1
	Правителство на Андрей Ляпчев 1
44-то правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Андрей Ляпчев
Сформиране	4 януари 1926
Разпускане	12 септември 1928
Първоначален състав
Партия(и)	Демократически сговор
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	172 / 247
Хронология
Назначено от	XXI ОНС

Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България , назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г. ^[1] на цар Борис III . Управлява страната до 12 септември 1928 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Ляпчев .

Политика [ редактиране | редактиране на кода ]

Вътрешна политика [ редактиране | редактиране на кода ]

Новото правителство е посрещнато благосклонно както от легалната опозиция, така и от Великите сили . Непосредствено след идването си на власт кабинетът предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката , демократизиране на обществения живот и ограничаване влиянието на Военния съюз . През февруари 1926 г. Двадесет и първото ОНС гласува частична амнистия за политическите и криминалните затворници (освободени са 7000 лишени от свобода, 1157 от тях ? политически затворници). Възстановени са редица демократични права ? свобода на словото и на печата , дава се възможност на БКП (т.с.) да легализира дейността си (през 1926-28 г. са образувани Българска работническа партия и Работнически младежки съюз ). Парламентът започва да играе водеща роля в обществото ^[2].

Демократичните промени, осъществени от кабинета, му позволяват да получи необходимата финансова подкрепа от Запада. Още през 1926 г. на България е отпуснат от американски и английски банки т.нар. Бежански заем , чрез който са оземлени и настанени в границите на царството десетки хиляди български семейства от Тракия , Добруджа и Македония . Две години по-късно, отново под покровителството на Обществото на народите , е отпуснат нов заем за покриване на щетите от Чирпанското земетресение (над 73 000 напълно или частично разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев ^[2].

Външна политика [ редактиране | редактиране на кода ]

Във външната политика на кабинета се забелязва ориентация към Италия на базата на общото негативно отношение и териториални спорове на двете държави със Сръбско-хърватско-словенското кралство . Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за подобряване положението на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 г. ^[2]

За да излезе от международната изолация, кабинетът е принуден не само да признае териториалните промени, но и да подпише на 9 декември 1927 г. спогодба с Гърция ( Моллов-Кафандарис ) за изселването на българите от Западна Тракия . Областта е окончателно загубена за България, но Великите сили опрощават голяма част от репарационните задължения на страната ^[2].

Съставяне [ редактиране | редактиране на кода ]

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев , е образуван от политически дейци на Демократическия сговор .

Кабинет [ редактиране | редактиране на кода ]

Сформира се от следните 10 министри ^[2].

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Андрей Ляпчев	Демократически сговор
външни работи и изповедания	Атанас Буров	Демократически сговор
вътрешни работи и народно здраве	Андрей Ляпчев	Демократически сговор
народно просвещение	Никола Найденов	Демократически сговор
финанси	Владимир Моллов	Демократически сговор
война	Иван Вълков	военен
търговия, промишленост и труда	Цвятко Бобошевски	Демократически сговор
правосъдие	Тодор Кулев	Демократически сговор
земеделие и държавни имоти	Димитър Христов	Демократически сговор
обществени сгради, пътища и благоустройство	Славейко Василев	Демократически сговор
железници, пощи и телеграфи	Кимон Георгиев	Демократически сговор

Промени в кабинета [ редактиране | редактиране на кода ]

от 3 март 1928 [ редактиране | редактиране на кода ]

министерство	име		партия
железници, пощи и телеграфи		Никола Найденов (упр.)	Демократически сговор

Събития [ редактиране | редактиране на кода ]

22 декември 1926 ? Правителството на България сключва Бежанския заем .
9 декември 1927 ? Подписана е спогодба с Гърция ( Моллов-Кафандарис ) за изселването на българите от Западна Тракия .

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ ?Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9 .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ДВ. Указ № 3 от 4 януари г. Обнародван в ?Държавен вестник“, бр. 228 от 5 януари 1926 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на ?Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X . с. 160-162.

[Gazette-1] ДВ. Указ № 3 от 4 януари г. Обнародван в ?Държавен вестник“, бр. 228 от 5 януари 1926 г.

[Encyclopedy-2] а ^б ^в ^г ^д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на ?Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X . с. 160-162.

[1]

[2]