한국   대만   중국   일본 
Полукс (звезда) ? Уикипедия Направо към съдържанието

Полукс (звезда)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полукс
Звезда
Местоположение на Полукс в Близнаци.
Общи данни
Тип гигант
Ректасцензия 07 h 45 m 18,94987 s
Деклинация +28° 01′ 34.3160″
Разстояние 33,78 ± 0,09 ly
Видима зв. величина ( V ) 1,14
Съзвездие Близнаци
Астрометрия
Радиална скорост   ( R v ) +3,23 km/s
Видимо движение на звездите   (μ) RA: ?626,55  mas  в  год.
Dec: ?45,80  mas  в  год.
Паралакс   (π) 96,54 ± 0,27  mas
Абсолютна звездна величина   (V) +1,08 ± 0,02
Характеристики
Спектрален клас K0 III
Цветови индекс   ( B ? V ) +1,00
Цветови индекс   ( U ? B ) +0,86
Физически характеристики
Маса 1,91 ± 0,09 M ?
Радиус 8,8 ± 0,1 R ?
Възраст 724 млн.  год.
Повърхностна темп. 4666 ± 95  K
Светимост   ( L S ) 43 L ?
Металичност ?0,07 до +0,19 dex
Период на въртене 558 дни
Повърхностна гравитация 2,685 ± 0,09 cgs
Полукс в Общомедия

Полукс ( β Geminorum , Бета от Близнаци ) е звезда гигант с оранжев оттенък на около 34 светлинни години от Слънцето в съзвездието Близнаци . Това е най-ярката звезда в съзвездието и най-близката гигантска звезда от Слънцето.

От 1943 г. спектърът на звездата служи като опорна точка, спрямо която се класифицират други звезди. [1] През 2006 г. е потвърдено наличието на екзопланета в орбита около звездата. [2]

Физични характеристики [ редактиране | редактиране на кода ]

С видима звездна величина от 1,14, [3] Полукс е най-ярката звезда в съзвездието си ? по-ярка дори от съседната Кастор (Алфа от Близнаци). Полуксе се намира на 6,7 градуса северно от еклиптиката , което не позволява на Луната и други планети да я затъмнят.

По данни на Хипаркос , [4] [5] Полукс се намира на около 33,78 светлинни години от Слънцето. [6]

Звездата е по-голяма от слънцето, имайки два пъти по-голяма маса [7] и почти девет пъти по-голям радиус. [2] Някога е била звездна от главна последователност [8] и клас A, но е изразходила водорода в ядрото си и е еволюирала в гигант от клас K0 III. [9] Ефективната температура на звездата е около 4666 K , [2] което попада в диапазона, произвеждащ характерния оранжев оттенък на звездите от клас K. [10] Има изчислена скорост на въртене от 2,8 km·s ?1 . [11] Изобилието на елементи, по-тежки от водород и хелий , е все още неясно, като оценките варира от 85% до 155% от това на Слънцето. [2]

Доказателства за слаба магнитна активност има от засичането на слабо рентгеново излъчване от телескопа ROSAT . Рентгеновото излъчване от звездата е около 10 27 erg s ?1 , което е грубо колкото слънчевото рентгеново излъчване. След това е засечено магнитно поле с големина 1 гаус на повърхността на Полукс. Това е едно от най-слабите звездни магнитни полета, засичани до този момент. Наличието на това поле подсказва, че Полукс някога е била Ap звезда с много по-силно магнитно поле. [8] Звездата проявява малки амплитудни вариации в радиалната си скорост , но не е фотометрически променлива . [12]

Планетарна система [ редактиране | редактиране на кода ]

От 1993 г. учените спекулират, че в орбита около Полукс се движи планета, [13] съдейки по измерените изменения в радиалната скорост на звездата. Съществуването на планетата Полукс b е потвърдено и обявено на 16 юни 2006 г. Изчислено е, че планетата има поне 2,3 пъти по-голяма маса от тази на Юпитер . Тя обикаля около Полукс с период от 590 дни. [2]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Garrison, R. F. Anchor Points for the MK System of Spectral Classification // Bulletin of the American Astronomical Society 25. декември 1993. с. 1319. Архивиран от оригинала на 2019-06-25. Посетен на 4 февруари 2012.
  2. ↑ а б в г д Hatzes, A. P. и др. Confirmation of the planet hypothesis for the long-period radial velocity variations of β Geminorum // Astronomy and Astrophysics 457 (1). 2006. DOI: 10.1051/0004-6361:20065445 . с. 335 ? 341.
  3. ↑ Lee, T. A. Photometry of high-luminosity M-type stars // Astrophysical Journal 162. октомври 1970. DOI: 10.1086/150648 . с. 217.
  4. ↑ Perryman, M. A. C. и др. The Hipparcos Catalogue // Astronomy and Astrophysics 323. юли 1997. с. L49?L52.
  5. ↑ Perryman, Michael. The Making of History's Greatest Star Map // Astronomers' Universe . Heidelberg, Springer-Verlag, 2010. ISBN 978-3-642-11601-8 . DOI: 10.1007/978-3-642-11602-5 .
  6. ↑ van Leeuwen, F. Validation of the new Hipparcos reduction // Astronomy and Astrophysics 474 (2). ноември 2007. DOI: 10.1051/0004-6361:20078357 . с. 653 ? 664.
  7. ↑ Hatzes, A. P. и др. The mass of the planet-hosting giant star β Geminorum determined from its p-mode oscillation spectrum // Astronomy & Astrophysics 543. юли 2012. DOI: 10.1051/0004-6361/201219332 . A98. с. 9.
  8. ↑ а б Auriere, M. и др. Discovery of a weak magnetic field in the photosphere of the single giant Pollux // Astronomy and Astrophysics 504 (1). септември 2009. DOI: 10.1051/0004-6361/200912050 . с. 231 ? 237.
  9. ↑ Morgan, W. W. и др. Spectral Classification // Annual Review of Astronomy and Astrophysics 11. 1973. DOI: 10.1146/annurev.aa.11.090173.000333 . с. 29 ? 50.
  10. ↑ The Colour of Stars // Australia Telescope, Outreach and Education. Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation, 21 декември 2004. Архивиран от оригинала на 2020-02-06. Посетен на 16 януари 2012.
  11. ↑ Massarotti, Alessandro и др. Rotational and Radial Velocities for a Sample of 761 HIPPARCOS Giants and the Role of Binarity // The Astronomical Journal 135 (1). януари 2008. DOI: 10.1088/0004-6256/135/1/209 . с. 209 ? 231.
  12. ↑ Henry, Gregory W. и др. Photometric Variability in a Sample of 187 G and K Giants // The Astrophysical Journal Supplement Series 130 (1). септември 2000. DOI: 10.1086/317346 . с. 201 ? 225.
  13. ↑ A. P. Hatzes. Long-period radial velocity variations in three K giants // The Astrophysical Journal 413. 1993. DOI: 10.1086/173002 . с. 339 ? 348.
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Полукс_(звезда)&oldid=11982828 “.