от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полонезата
(от
френски
:
danse polonaise
; на
италиански
:
polacca
) е бавен, тържествен
танц
по двойки, възникнал в
Полша
и намерил широко разпространение в
Европа
.
[1]
Първоначалният полски вариант е бил в размер 4/4, като постепенно след
1700
година се развива към размер 3/4. Танцът се радва на голяма популярност през XIX век и дава име на вид народни танци в последователни редици, които се различават от тържествения вариант и са типични за народните празненства.
През XVIII век полонезата бива силно стилизирана и отдалечена от полския вариант, особено в творчеството на
Йохан Себастиан Бах
. Инструментална полонеза, близка до първоначалната, се среща в творбите на
Бетховен
,
Шуман
,
Шопен
,
Ференц Лист
. Примери за полонеза има в ?Евгени Онегин“ на
Чайковски
и във ?Вълшебния стрелец“ на
Карл Мария фон Вебер
. Днес се танцува при откриване на балове.