Пойтингеровата карта
(или
Пойтингерова таблица
; на
латински
:
Tabula Peutingeriana
) е
карта
, изготвена през XIII век, която е копие на
древно римски
пътеводител (на
латински
:
itinerarium
), представящ по-важните градове и
пътища
, познати през
Късната античност
.
[1]
Транскрипцията на името е спорна. Ако се спазват правилата за четене в немския език, трябва да се произнася ?Пойтингерова“, а ако се съобразим с факта, че това е латински документ ? ?Певтингерова“. В издадените от БАН през 1958 г. ?Латински извори за българската история“ е възприета транскрипцията ?Певтингерова“.
Картата е нарисувана през 1265 г. от неизвестен монах от
Колмар
(град в
Елзас
). Изнесена от южногермански манастир от немския ренесансов поет и историк
Конрад Целтис
, който през 1508 година я завещава на
аугсбургския
градски секретар
Конрад Пойтингер
, на когото е наречена.
За първи път Пойтингеровата карта е издадена през 1598 година от
Маркус Велсер
. През 1720 година неин собственик става принц
Ойген Савойски
. След неговата кончина цялата му лична библиотека се наследява от
Хабсбургския двор
.
Пойтингеровата карта е копие на древна римска карта, което се доказва от факта, че на нея са точно указани населени места, чието местоположение не е било известно през Средновековието ?
Помпей
(унищожен от вулкана
Везувий
през 79 г.),
Марцианополис
(
Девня
),
Состра
(с.
Ломец
,
Троянско
) и др. Предполага се, че оригиналът е създаден в епохата на късната Римска империя. Бъдещата столица на Източната римска империя е наречена не Византион, а
Константинопол
? име, което тя получава през 330 г.
Йерусалим
фигурира с името, което получава през 132 г. ? Елиа Капитолина.
Пойтингеровата карта се пази в
Австрийската национална библиотека
във
Виена
. Показва се рядко на широката публика.
Първоначално е била от 12 части, от които са запазени 11.
[1]
Най-лявата дванадесета част, изобразяваща Британия и Пиренеите, е изгубена. Възможно е тя да е липсвала още при модела, послужил за направата на копието. Запазените части са поставени между стъклени плочи (от 1977 година ? акрилни).
Факсимиле
, изготвено през 1887 година от
Конрад Милер
, съдържа опит за реконструкция на изгубената част от картата.
Картата е нарисувана върху 11
пергаментови
свитъка в 6 цвята ? черен, червен, зелен, жълт, син и розов. Размерът на картата, ако се съединят оцелелите свитъци, е 682 х 34 см. Обхваща целия познат в
Античността
свят ? от Британия до Индия, която е обозначена с думите ?тук се раждат слонове“.
Формата на картата, силно разтеглен правоъгълник, е довела до тежка деформация на реалните пропорции и посоките на света ? Апенинският полуостров е неестествено удължен в посока изток-запад. Целта на създателя на картата не е била да направи физическо описание на света, а да даде практическо описание на пътната мрежа (на
латински
:
cursus publicus
) в
Римската империя
с разстояния и кръстопътища. Пътищата са изчертани така, че да е възможно ясното прочитане на всички надписи и изображения, без да се държи сметка за реалните пропорции или географските посоки. Големите градове са обозначени с иконки, като е обърнато особено внимание на селища с топли
минерални извори
. По-малките градове са обозначени само с текст. Градовете са свързани с пътища, върху които са изписани разстоянията в римски мили (1480 м.) или галски левги (2220 м.), ако са западно от
Лион
.
Картата визуално наподобява съвременна схема на
градския транспорт
.
Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през
1887
г.
На картата могат
да се видят
редица селища от днешните български земи. Те са изобразени на свитък № 6 (Западна България до
Сердика
) и свитък № 7.
Общомедия
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за
- Tabula Peutingeriana в ?
Латински извори за българската история
“, Т. 1, С. 1958 г.
- Маджаров, М. ?
Римският път Ескус-Филипопол. Пътни станции и селища
.“, Пловдив 2005 г.,
ISBN 9549103889
- Colin, A. and Laurence, R.
Travel and Geography in the Roman Empire
, London 2005,
ISBN 0-203-99559-7
Енциклопедични статии:
Специални теми: