Планиничкият манастир ?Свети Никола“
(на
сръбски
:
Манастир Планиница
), известен и като
Държински манастир
, е манастир в
Западните покрайнини
, Сърбия, в землището на село
Планиница
(
Горна
или
Бугарска Планиница
),
Царибродско
.
Манастирът се намира на 14 километра западно от Цариброд.
Манастирският комплекс се състои от църквата ?Св. Никола“, камбанария, конак и други постройки. Според надписа в църквата, запазен в западната част на наоса, църквата е ?
изписана през април и завършена на 22 април при поп Стефан в 7114 г. [1606 г.]
“.
Църквата е еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив.
[1]
Размерите ? са 8х6,3 m, а дебелината на стените ? 0,6 m. Певниците и апсидата имат самостоятелни керемидени покриви.
[2]
През 1910 година манастирът е притежавал 62 парчета земя с обща площ 211,4 декара.
[2]
Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 г., манастирът почти не притежава ниви, но има около 1000 декара гори.
[3]
Днес манастирът е недействащ.
Смята се, че стенописите са дело на софийския зограф св.
Пимен Зографски
и неговите ученици, работили в края на
16
и началото на
17 век
.
[4]
В източната част от потона е изобразен Христос от ?Възнесението“, в централната ? Христос Пентократор, вписан в тетраморф. В апсидата е изобразена Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с ?Поклонение на жертвата“. Над апсидата, под прозореца е вместено изображение на св. Убрус. На западната стена са изобразени композициите ?Преображение“ и ?Успение Богродично“. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патронът ? свети Никола.
[1]
На западната фасада на външната страна на църквата е изписано голямо изображение на
Страшния съд
.
[4]
[2]
- ↑
а
б
Лакова, Елина. Планиничкият манастир ? един угасващ духовен пламък, Бюлетин на културно-информационния център на българското малцинство ?Цариброд“, бр. 2, Димитровград 2000, с. 14 ? 16
- ↑
а
б
в
Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 130, 133
- ↑
Българите от Западните покрайнини (1878 ? 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541
- ↑
а
б
Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 268
, архив на
оригинала
от 29 април 2014
,
https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf
, посетен на 19 декември 2017