от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пилницката декларация
е издадена на 27 август 1791 г. в
двореца
Пилниц (Pillnitz) в
Дрезден
от
императора
на
Свещената римска империя
Леополд II
и
пруския крал
Фридрих Вилхелм II
.
[1]
В нея те настояват за
европейска
солидарност за възстановяването на
монархията
във
Франция
, която по време на
Френската революция
е лишена от
абсолютния си характер
. Съгласно подготвената
конституция
(която е приета на 3 септември 1791 г.) страната трябва да се превърне в
конституционна монархия
. Всички европейски владетели следят с тревога събитията в
Париж
, защото техните собствени народи могат да се надигнат, повлияни от французите. Ето защо в призива на Пилницката декларация има много смисъл.
Непосредствена причина е опитът на френския крал
Луи XVI
да избяга
от страната през месец юни. От този момент той е пленник на собствените си граждани и съдбата му е твърде несигурна. С декларацията двамата короновани владетели целят да предупредят въстаналите граждани да не посягат на живота му. Това, което те виждат като свръх логично и предопределено от
Бог
задължение на всеки народ, възмущава френския народ, защото в декларацията прозира недвусмислена заплаха. Осем месеца по-късно това води до избухване на
първата
от
Революционните войни
(20 април 1792 г.). Самата декларация обаче няма за цел да подготви бъдещата война. Съвременните историци я оценяват като ?обикновен дипломатически жест“,
[2]
предприет по-скоро, за да се удовлетворят настояванията на многобройните френски
емигранти
.
[3]
Последвалите събития изострят и променят обстановката: приемането на конституцията, анексирането на папската територия около
Авиньон
, съставянето на първото
жирондистко
правителство. В резултат през февруари 1792 г. Австрия и Прусия сключват
военен съюз
и войната може да започне.
?Негово величество императорът и негово величество кралят на Прусия декларират заедно, че смятат положението на Негово величество френския крал като въпрос от значение за всички владетели в Европа. Те се надяват, че този интерес ще бъде признат от държавите, чиято помощ е призована и че те ще окажат пълно съдействие френският крал да укрепи напълно свободно устоите на монархическата власт по начин, който ще гарантира благополучието на французите. В този случай споменатите държави са решени да действат бързо и единодушно за постигането на посочената цел. Очаквайки събитията, те ще дадат на армиите си подходящите разпореждания, така че ако се наложи, да са готови да се намесят.“
[4]
- ↑
Declaration of Pillnitz
, Encyclopaedia Britannica
- ↑
Борислав Гаврилов,
Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 - 1918)
, София 2016, с. 375
ISBN 978-954-07-4127-7
- ↑
На срещата присъства и водачът на емигриралите аристократи граф д'Артоа, брат на френския крал и бъдещ
Шарл X
, който отдавна крои планове да въвлече германските владетели във война срещу родината му, виж Gerald P. Dartford,
French Revolution
, Longman group 1972, p. 62
- ↑
Преводът е направен по
THE DECLARATION OF PILLNITZ (1791)
, на сайта alphahistory.com