от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петимата добри императори
(на
английски
:
Five Good Emperors
) ? са петима последователно управлявали римски императори от династията на
Антонините
:
Нерва
,
Траян
,
Адриан
,
Антонин Пий
и
Марк Аврелий
. По време на тяхното управление (
96
?
180
), което се отличавало със стабилност и отсъствие на репресии,
Римската империя
достига своя най-голям разцвет. Терминът е въведен от английския историк
Едуард Гибън
.
Във вътрешната политика е достигнато примирение на императорите и Сената. Императорите не прибягват до репресии и конфискации.
Във външната политика, империята достига своето максимално разширение. При Траян в резултат на победоносните войни с даките и партите са присъединени
Дакия
,
Арабия
,
Армения
и
Месопотамия
. На Адриан му се налага да се откаже от последните две провинции и да премине от настъпление към отбрана на границите.
Предаването на властта на императора става безкръвно. Всеки император още приживе установява свой приемник, който се легитимира с одобрението на Сената и авторитетните военачалници от армията или други администратори.
Марк Аврелий Антонин
нарушава този принцип, провъзгласявайки за съвладетел своя роден син
Комод
, който се оказва неспособен да управлява страната. Със своите тиранични действия той предизвиква всеобща ненавист и е убит през 192 г. След това Рим попада в дълъг период на борби между различните претенденти за престола (т.нар. Криза на III век).
Римските историци, които често делели императорите на добри и лоши, причисляват Антонините към добрите и съставяли биографиите им в изключително хвалебствени тонове. Нерва, според Тацит, успял да обедини несъединимото:
принципатът
и
свободата
. Траян станал за римляните мерило за успех и следващите императори искали да приличат на него. Антонин носел прозвището Пий ? Благочестивия. А Марк Аврелий въплъщавал идеала за владетел, бидейки
философ
на трона.
Съвременните историци, съгласявайки се с много от фактите, с внимание подхождат към тях, доколкото цялата съхранена от тази епоха информация отразява гледната точка на висшето римско общество.
