от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенека
(на
турски
:
Komurkoy
,
Кьомюркьой
) е
село
в
Източна Тракия
,
Турция
, околия
Виза
,
вилает
Лозенград
(Къркларели). Селото има 640 жители.
[1]
Пенека е разположено на 170 метра надморска височина в най-югоизточните склонове на планината
Странджа
. От околийския център град
Виза
(Визе) е отдалечено на 14 километра в източна посока, а от вилаетския
Лозенград
(Къркларели) на 71 километра.
В 19 век Пенека е будно българско село във Визенска каза на
Османската империя
. Според ?
Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника
“, издадена в
Константинопол
в
1878
година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Пинека (Pineka) е село с 205 домакинства и 1000 жители
българи
.
[2]
Пенека е най-голямото от шестте български села във Визенско и в него има смесено българско училище с учител и учителка. Поминъкът на населението е предимно въглищарство като въглищата се продават в
Родосто
.
[3]
Жителите на Пенека взимат дейно участие в съпротивителното движение на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
.
В 1899 година бунархисарският учител
Христо Настев
с помощта на учителя в Пенека Георги Найденов и
Тодор Шишманов
основава в селото комитет на
ВМОРО
.
[4]
Според
Христо Силянов
след
Илинденското въстание
през 1904 година 3/4 от селото минава под върховенството на
Българската екзархия
.
[5]
Според статистиката на професор
Любомир Милетич
в
1912
година в селото живеят 260
патриаршистки
български семейства или 961 души.
[6]
В 1913 година след
Междусъюзническата война
жителите му са прогонени в България и на тяхно място са заселени турци бежанци. Бежанци от Пенека са настанени във
Василико
и
Анхиало
, на мястото на изселили се гърци, както и в селата
Бурунджук
,
Гьозекен
,
Гулица
,
Еркеч
,
Тастепе
,
Айваджик
.
[7]
- Родени в Пенека
Димитър Иванов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата ?Света Богородица”, осъден на 100 години заточение, намалени по-късно на 15 години
[8]
Димитър Янев Попов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата ?Света Богородица”, получил доживотна присъда
[9]
Иван Янев Димитров, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата ?Света Богородица”, осъден на 10 години заточение
[10]
Иван Димитров Дапчев, български комунист, роден в 1909 година, в СССР от 6 октомври 1934 година, арестуван на 8 февруари 1938 година в селището Черемшан, Куйбишевска област, ипратен в ИТЛ в Архангелска област, загинал, посмъртно реабилитиран с решение на Президиума на Архангелския областен съд, юли 1958 година
[11]
Михаил Вълчев Иванов (1893 ? ?), син на революционера Вълчо Иванов, участник във войните за национално обединение, след които се заселва във Василико, оставил ценни спомени за Преображенското въстание във Визенско
[12]
Тодор Шишманов
(1877 ? 1909), български революционер
Фотаки Димитров ? Свинаря,
[13]
куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, загинал в 1903 година
[14]
при пенешките колиби Апартес
[15]
- ↑
Сайт на Кьомюркьой
, архив на
оригинала
от 2 февруари 2009
,
https://web.archive.org/web/20090202045509/http://www.komurkoy.com/hakkimizda.php
, посетен на 10 март 2009
- ↑
Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт ? София, Македонска библиотека № 33, 1995.
ISBN 954-8187-21-3
. с. 62 ? 63.
- ↑
Милетичъ, Любомиръ. ?Разорението на тракийскит? българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит?, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64.
- ↑
Спомени на Христо Настев в: ?Борбите в Македония и Одринско. 1878 ? 1912. Спомени“, София, 1981, стр.310 ? 311.
- ↑
Силяновъ, Христо
.
Освободителнит? борби на Македония
. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑
Милетичъ, Любомиръ. ?Разорението на тракийскит? българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит?, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑
Милетичъ, Любомиръ. ?Разорението на тракийскит? българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит?, София, Държавна Печатница, 1918, стр.64 ? 67.
- ↑
Маджаров, Панайот.
Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895?1913)
. София, ИК ?Ваньо Недков”, 2007.
ISBN 9789549462166
. с. 18.
- ↑
Маджаров, Панайот.
Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895?1913)
. София, ИК ?Ваньо Недков”, 2007.
ISBN 9789549462166
. с. 19.
- ↑
Маджаров, Панайот.
Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895?1913)
. София, ИК ?Ваньо Недков”, 2007.
ISBN 9789549462166
. с. 17, 20.
- ↑
Българи жертви на сталинисткия терор
// Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑
Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 237 - 249.
- ↑
Николов, Борис Й
. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство ?Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
- ↑
Герджиков, Михаил
. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.
- ↑
Пеловски, Филип.
Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г
. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021.
ISBN 978-619-1885718
. с. 383.