Педро IV Арагонски

Педро IV Арагонски
	Педро IV Арагонски
14-и крал на Арагон
Роден	5 септември 1319 г. Испания
Починал	5 януари 1387 г. (67 г.) Барселона , Испания
Погребан	Манастир Поблет , Испания
Религия	християнство
Управление
Период	1336 ? 1387
Предшественик	Алфонсо IV Арагонски
Наследник	Хуан I Арагонски
Други титли	крал на Валенсия , Сардиния и Корсика ; ; граф на Барселона и Сердан
Герб
Семейство
Род	Дом Барселона
Баща	Алфонсо IV(Арагон)
Съпруга	Елеонора Португалска (кралица на Арагон) (15 ноември 1347 ? 29 октомври 1348)
Деца	Хуан ? Арагонски ; Мартин ? Арагонски
Други роднини	Фернандо I Арагонски (внук)
	Педро IV Арагонски в Общомедия

Педро IV Церемониалния (на арагонски : Pietro IV d'Aragon Zeremonioso , на каталонски : Pere el Cerimonios ) е 14-и крал на Арагон, крал на Валенсия (под името Педро II ), крал на Сардиния и Корсика (под името Пиетро I ), граф Сердан , граф на Барселона ( Педро III ) от 1336 г. до смъртта си.

Произход [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 5 септември 1319 г. в Балагер като син на Алфонсо IV Арагонски и Тереза д'Ентенса .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

След смъртта на баща си през 1336 г. Педро събира Кортесите в Сарагоса за коронацията си. Нарушавайки договора за васалната зависимост на Арагон от римския папа, сключен с крал Педро II , Педро IV се коронясва сам, без участие на епископа на Сарагоса, предизвиквайки неудоволствието на последния. Така в Сарагоса посолството на кралицата на Кастилия Елеонор Кастилска, втора жена на баща му, моли да се потвърди собствеността над земите, предадени и от Алфонсо IV, но Педро дава уклончив отговор.

През 1344 г. той сваля краля на Майорка Хайме III и присъединява Майорка към Кралство Арагон.

През цялото си управление се опитва да укрепи Арагонското кралство против антицентристките сили, а също води войни за Сицилия , за Сардиния, в Южна Италия , в Гърция и на Балеарските острови . През 1381 г. е провъзгласен за херцог на Атина .

Брак и потомство [ редактиране | редактиране на кода ]

Първи брак : 23 юли 1338 г. с Мария Наварска . Имат четири деца:

Констанца (1343 ? 1363), инфанта на Арагон, омъжена за крал Федериго III Сицилиански , има дъщеря;
Хуана (1344 ? 1385), инфанта на Арагон, омъжена за Хуан I, граф на Ампоряс; има двама сина;
Мария (1345 ? 1348)
Педро (1347).

Втори брак: 29 септември 1347 г. с Елеонора Португалска .

Трети брак : на 27 август 1349 г. с Елеонора Сицилианска . Условието на брака е, че съпрузите се отказват от короната на Сицилия. Имат четири деца:

Хуан I Арагонски Ловеца (1350 ? 1396), престолонаследник като 15-и крал на Арагон и Валенсия, граф на Барселона;
Мартин I Арагонски (1356 ? 1410), 16-и крал на Арагон , Валенсия, Сардиния и Корсика, граф на Барселона и крал на Сицилия
Елеонора, омъжена за Хуан I Кастилски
Алфонсо

Четвърти брак: 11 октомври 1377 г. със Сибила де Фортия , имат три деца:

Алфосо (1376 ? 1377)
Педро (род. и ум. 1380),
Исабел (1380 ? 1424), инфанта на Арагон, на 29 юли 1429 г. ? брак с Хайме II, граф на Урхел (1380 ? 1.6.1433).

Надгробен паметник в манастира в Поблет [ редактиране | редактиране на кода ]

Педро IV и Елеонора Сицилианска
детайл
общ изглед

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Fernando Gonzalez Olle, ?Opciones y preferencias linguisticas del rey Pedro IV de Aragon“, Revista de Filologia Espanola (RFE), LXXXVII, 2.º, 2007, pags. 293 ? 322. ISSN 0210 ? 9174
Thomas N. Bisson The Medieval Crown of Aragon: A Short History. ? Oxford, England: Oxford University Press, 1986. ? 264 с. ? ISBN 0-19-820236-9 .
H. J. Chaytor A History of Aragon and Catalonia. ? London,: Methuen, 1933.
Kenneth M. Setton Catalan Domination of Athens 1311 ? 1380. ? Revised edition. ? London,: Variorum, 1975.
Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia . London: Methuen, 1933.