Патристика

Патристиката (от гр . Πατ?ρ, лат . Pater ? баща) е философията и теологията на Отците на църквата , т.е. наследството , като своеобразно символ верую на духовните и религиозни водачи на християнството до VII век . Учението на Отците на църквата , заляга в основата на християнския религиозен светоглед . Патристиката допринася неимоверно за формирането на етиката и естетиката на късноантичното и средновековно общество .

В патристиката се формира римско и гръцко ( византийско ) направление. Исторически и традиционно в патристиката се прави следното поделяне /разделение/:

Апостолски мъже , пряко свързани с апостолите на вярата .
Апологети , т.е. защитници от II век , опитващи се да докажат съвместимостта на християнската вяра с древногръцката философия , представящи понякога или предимно християнството като нова философия ( Юстин Философ , Атинагор от Атина , Тациан Сирийски , Тертулиан ). Влизат в спор с гностиците .
III и началото на IV век се характеризира с първите опити за систематизиране на раннохристиянската теология и различното представяне на природата на Христос , което довежда до многобройни опити за разрешаване на този трансцендентален въпрос . Противоречие във възгледите, въплътени от една страна от тезата на Атанасий I Александрийски (295 ? 378), който твърди, че Христос е божествен, и от друга ? в отричането от Арий на неговата божественост. Макар че философията на Климент Александрийски не е систематизирана, Ориген , заимствайки от древногръцката философия понятия , в значителна степен я ?помирява“ с идеите на неоплатониците , създавайки по този начин първата богословската система на/във християнството (виж Александрийска философия ).
IV и началото на V век ? Християнството за първи път започва да изследва история си. Догмата за Света Троица скоро ще получи своите заключителни думи. Евсевий Кесарийски , склонявайки към арианизъм пише първата история на църквата и нейните догми като твърди, че Платон и древногръцката философия като цяло ? повлияват ? чрез Стария завет , и в частност ? на Моисей . Трима големи кападокийци , които са били под влиянието на Платон и Ориген, са ангажирани в систематизиране на теологията, в противовес на арианизма.
Към края на IV век с приключване на процеса на формулиране на догмите и укрепване на църквата (вече като публична институция ), особено след приемане през 313 г. от император Константин Велики на християнството като официална религия ( държавна религия ), патристиката придобива ярко изразен църковно-политически характер. След Иларий Пиктавийски (310 ? 367) и Амвросий Медиолански (340 ? 397), Свети Августин Блажени поставя на първо място в патристиката практичността на църковната теология (богословие) на църквата с претенциите ? за спасение на душите наши и святото ? посредничество между хората и бог. Със своето учение за Божието царство (и на земята), Августин Блажени полага фундамента на историческата метафизика . Срещу неговата теоретично -практична религиозна концепция се бори Пелагий (виж Пелагианизъм ).

Православната традиция , т.е. византийското (виж и Византийско-славянска цивилизация ) направление в патристиката особено цени и почита, слагайки на пиедестал дейността и проповедите на един от църковните отци ? Йоан Златоуст .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Patrologia Graeca (Гръцка патрология)
Patrologia Latina (Латинска патрология)
Patrologia Orientalis (Ориенталска патрология)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата ?Патристика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза ?Криейтив Комънс ? Признание ? Споделяне на споделеното“ , а за съдържание, създадено преди юни 2009 година ? от Лиценза за свободна документация на ГНУ . Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница , за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията , които да бъдат благонадеждни .