Партизанската война
(термин от комунизма), означаван и с
испанския
термин
герила
или
гериля
, преминал и в
английски
[1]
(на
испански
:
guerrilla
, малка война)
[2]
, е неконвенционална война без фронтова линия, при която малки и подвижни бойни групи воюват срещу по-голяма и по-малко подвижна официална армия. Членовете на тези бойни групи могат да са от цивилното население или
паравоенни
организации и се наричат съответно
партизани
за комунистическия термин и
бойци
, когато е употребен терминът герила
[3]
. Обикновено термините се използват според историческия период и типа бойци (и политическа ориентация), като за борещите се срещу царска власт, фашистко управление и т.н. в България и други страни по време на Втората световна война се говори за
партизани
, както и всички други типове комунистически бойци от този тип, а за герила военни действия и бойци се говори във всички останали случаи и особено по отношение на съвременни боесражения. Това е една от най-старите форми на
асиметричната война
.
Герила тактиката
е най-вероятно използвана още от праисторическите племена срещу вражеските такива, като се има предвид, че конвенционалният тип война като възникване се датира чак към 3200 пр.н.е. в
Египет
и
Месопотамия
. В някои случаи като герила бойци са разглеждани
спартанците
, тъй като според Грегъри Крейн "Спартанците изведнъж се оказват изложени на герила война, ?която ги обкръжава от всички страни, война, която е бърза и срещу която никакъв тип отбранителен гард не може да бъде положен“ (
Тукидид
4.55.I)"
[4]
. Възникнали по време на и вследствие на
Просвещението
и повлияни от идеологии като национализма, либерализма и т.н. са различни типове
въстания
и герила сражения.
Терминът ?герила“ започва да се използва широко в литературата в резултат на
Полуостровната война
(1808 ? 1814), когато испанският народ се надига срещу войските на
Наполеон Бонапарт
в подкрепа на испанската армия и извоюва победа над френските нашественици. Масовата съпротива на хората на Испания предшества тоталните войни на 20 век, и в същото време вдъхновява паралелната борба на руснаци, австрийци и прусаци. Когато е заплашен с война от французите, Цар Александър I казва на френския посланик ?Ако император Наполеон реши да воюва, възможно е, дори е вероятно, да бъдем победени... Но... испанците често са побеждавани, но не са победени, нито са се предали“.
[5]
Забележителен пример за водене на такъв тип война са индийските
Маратхи
през
17 век
(основали
Маратхската империя
), които атакуват заобикалящите ги мюсюлмански държави на Биджапър династията и Кютюб Шахи империята, които са били с огромно числено надмощие и големи армии, индийският военачалник Чатрапати Шиваджи Радже Бхонсле последователно атакува и печели множество битки, дори с незначителен брой бойци, като по-късно същият принцип е използван за поваляне на
Моголската империя
.
Голям принос към развитието на съвременната партизанска война имат
Мао Дзедун
,
Фидел Кастро
,
Че Гевара
и
Хо Ши Мин
.
Партизанското и съпротивителните движения изживяват своя връх по време на
Втората световна война
и
Студената война
. Ярки примери за успешна партизанска война са съветските партизани, защитаващи
СССР
при настъплението на нацисткия Вермахт в СССР и партизанските отряди, създадени по време на Първата световна война в Египет от британския офицер, станал известен като
Лоурънс Арабски
. Друг добър пример за водене на партизанска война дават
Виет Конг
, които смело се съпротивляват на Американската армия по време на
Виетнамската война
.
Бойците от този тип боеве използват засадата и подвижността си, за да атакуват уязвими цели на вражеска територия.
В комунистическите тип партизански тактики, тъй като партизанските отряди са значително по-малобройни от противника, те не нападат основните сили на врага, а извършват саботажи, атентати и диверсии срещу стратегическите му обекти, целящи да унищожат провизии и запаси, да нарушат комуникациите, да го извадят от строя или да го направят небоеспособен.
Общомедия
разполага с мултимедийно съдържание за
- ↑
Американската глобална стратегия и мястото на Русия
Архив на оригинала от
2014-07-14 в
Wayback Machine
., сп. Геополитика, 29 януари 2010
- ↑
Kluge Etymologisches Worterbuch der deutschen Sprache
, 24. Auflage, 2002.
- ↑
Кастро смени Кастро ? окончателно
, news.bg, 19 ноември 2010
- ↑
(
(en)
)
Gregory Crane,
Thucydides and the Ancient Simplicity: The Limits of Political Realism
, University of California Press, 1998, стр.230
- ↑
Chandler, p. 746