от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паричната политика
(на
английски
:
Monetary policy
), наричана още
монетарна политика
, е упражняването на контрол върху количеството пари в икономиката и е едно от основните средства за
макроикономическо
регулиране. Чрез нея
правителството
и
централната банка
на държавата контролират (i)
паричната маса
, (ii) наличността и (iii) стойността на парите, както и
лихвения процент
. Чрез правилното управление на този набор от монетарни инструменти се гарантира растежа и стабилността на икономическата система.
Монетарната теория
от своя страна е източник на информация за това как да се изработи оптимална парична политика.
Монетарната политика може да бъде експанзивна или рестриктивна, като първата увеличава предлагането на пари в
икономиката
, а втората го свива. Експанзивната политика обичайно се прилага, когато има повишено ниво на
безработица
и
рецесия
, а рестриктивната политика ? при повишено ниво на
инфлация
. Паричната политика трябва да бъде съпоставяна с
фискалната
, тъй като двете упражняват еднакъв контрол над икономиката.
Важно място в определянето на паричната политика на дадена държава заема
централната банка
. В България това е
БНБ
. Тя е упълномощена да управлява парично-кредитната система и да регулира икономиката, като използва паричната политика. В зависимост от вида клиенти, с които контактува, централната банка може да бъде от открит или закрит тип, като се ползва с по-малка или по-голяма автономия от останалите държавни институции. Главна роля на една централна банка е да поддържа покупателната сила на националната валута стабилна, да контролира обема на паричното предлагане, да поддържа стабилността на паричните и капиталовите пазари, да служи като кредитор на търговските банки и да усъвършенства цялостния разплащателен механизъм на националната икономика.
За изпълнение на тези функции централната банка разполага с два вида инструменти ? за общ кредитен контрол и за селективен кредитен контрол. Инструментите за общ кредитен контрол са:
- Задължителен банков резерв (RR). Всяка промяна в задължителния резерв променя свободните резерви на банковата система, лихвения процент и депозитния мултипликатор. С това се променят основните парични променливи ?
парична маса
,
лихвен процент
и
валутен курс
, и се цели да се променят и параметрите на реалната икономика в желаната насока.
- Дисконтовият процент
е инструмент чрез чиято промяна се влияе директно върху рефинансирането на търговските банки. Променяйки
лихвата
, Централната банка упражнява субститационен и анонсиращ ефект, чрез които изяснява намеренията на правителството относно характера и насоките на паричната политика.
- Операциите на открития пазар са пример за съчетаване на фискалната с монетарната политика и са най-важният инструмент за общ кредитен контрол. Чрез тях най-бързо се променят свободните резерви на банковата система. При това се влияе не само на основните монетарни променливи, но и на цените на
държавните ценни книжа
, които свързват паричната с фискалната политика.
Селективните инструменти на паричната политика са прякото регулиране на лихвения процент, въвеждането на наказателни лихви по "overdraft"-а, диференцирането на задължителните резерви за различен тип депозити, регулирането на валутния курс и прякото регулиране на банковата дейност. Чрез използването на тези инструменти Централната банка може ефективно да изменя паричното предлагане, лихвения процент и валутния курс, а чрез тях и параметрите на реалната икономика.