от Уикипедия, свободната енциклопедия
Папски легат
? от латински език от автентичната римска титла
Legatus
? е представител на папската институция в чуждо правителство или църква. Той има правомощие да се произнася по всички въпроси, засягащи
Римокатолическа църква
и за преценка и присъда по църковни казуси.
Легатът се посочва лично от папата и се изпраща в седалището на дадено самоуправление или сред голяма маса вярващи за да поеме контрол над важен религиозен проблем като екуменически събор, кръстоносен поход, или съд над еретици като
катарите
.
Терминът
легация
се отнася както към мандата на посочения легат, така и към територията, в която той се упражнява.
Съществуват няколко степени на папска легация:
Изпраща се в държави, с които Светия престол няма установени дипломатически отношения за да служи за връзка между управляващите двете страни.
Най-висок ранг (буквално санът означава ?от страна на
Папата
“, т.e. ?искрено“ доверен) ? въздава се на
кардинал
. Мисията му е извънредна и обикновено краткотрайна. На такъв представител се гледа като на второ Аз на папата, неговото присъствие означава, че самият папа присъства.
Буквално санът означава ?роден легат“, т.e. лицето не е номинирано лично, а поради религиозния си сан и служба. Обикновено този ранг е специална привилегия за местните епископи.
Означава ?легат-пратеник“, натоварен с точно определена и ограничена мисия.
Портрет на
кардинал
Пиетро Бембо (?) (
Якопо Басано
)
Единични административни (временни) провинции на
Папството
в Централна
Италия
са били управлявани от такъв наместник.
- Nuncio ?
нунций
? пратеник с признат от домакина дипломатически статус ? обикновено това са титулярни
архиепископи
.
- Internuncio ? по-нисък ранг от Nuncio. Титла с историческа стойност, запазена за пратеници в по-малки държави. Санът е по-нисък от този на
посланик
.
Catholic Encyclopedia: Legate
