Палеонтологията
е биологическа
наука
за изкопаемите
вкаменелости
на
животни
и
растения
от минали геоложки епохи
[1]
. Изяснява условията, причините и закономерностите на
еволюцията
им и изучава биологичните проблеми (палеобиология). Названието палеонтология има гръцки произход. Има разнообразни дялове ? палеозоология, палеоботаника, палеоекология и др. Тясно свързана е с
биологията
и
геологията
, както и със
стратиграфията
.
Назването палеонтология идва от гръцки и означава
наука за древните организми
(
palaios
? древно,
ontos
? същество и
logos
? учение). За първи път това название е било използвано прз 1825г. от френски учен Бленювил (H. M. Ducrotayde Blainiville),
[1]
но добива широко базпространение след като
Г. И. Фишер
започва да чете лекции по палеонтолотия през 1834г.
Палеонтолотията изучава останки от запазили се в земните пластове от организми от предишни геоложки епохи или следи от жизнената им дейност, наречени
вкаменелости
или
фосили
.
Като биоложка наука палеонтологията е свързана със зоологията, ботаниката и микологията, изучаващи морфологията, анатомията, физиогенетиката, екологията и еволюционното развитие на съвременните животни, растения и гъби. Палеонтологията е тясно свързана и с някои геоложки науки, като биостратиграфията, историческата геология, палеонтографията и литологията. Въз основа на фосилите може да се определи дали дадена част от геоложки слой е бил морски или континентален. Възможно е и да се установи геоложката възраст на проучваните слоеве и да се правят сравнения между еднаквите по възраст пластове независимо от разстоянието между тях.
Задачите, стоящи за решаване от палеонтологията са много и всеобхватни. Като по-важни проблеми могат да се възпримат изучаване на видовия състав на древните организми по фосилилните им останки; изучаване на морфологията, особеностите в устройството и именчивостта им; изучаване на измененията в индивидуалното им развитие; определяне на времето на съществуване и ареала на разпространение на всеки изучен вид; изясняване на начина на живот и взаимоотношенията със средата на даден вид въз основа на морфофункционален аланиз, изучване на физикогенетичното развитие на видовете, родовете и другите по-високи таксони и разработване на систематиката им; устаноняване на значението на изучаваните видове за биостратиграфията, за възстановяване на физикогеографските и палеоклиматичните условия и други.
[1]
Натрупването на огромен палеонтоложки материал довежда до необходимост от обособяване на специализирани клонове на палеонтологията.
- Палеозоологията изучава древните животни и е тясно свързана със зоологията. Разделя се на палеоозология на гръбначните и безгръбначните животни.
[1]
- Палеоботаниката изучава древната растителност и е тясно свързана с ботаниката.
- Микропалеонтологията изучава микроскопични организми, например фораминифери, радиоларии, остракоди, конодонти, отолити и други.
- Палеоекологията изяснява начина на живот на изчезналите организми ? начин на хранене, придвижване, нападения, защита, особености в размножаването и други. Въз основа на получените разултати науката възстановява условията на живот на определени организми или цели организмови съобщества.
[1]
- Тафономията се занимава със закономерностите на затрупването и образуването на местонаходища от изкопаеми фосилирани организми
[1]
- Палеозоогеографията изучава закономерностите на разпространение на организмите през геоложкото минало, промяната на ареалите и причината за това
- Палеоанатомията изучава анатомическото устройство на древните организми. При тези изследвания често се налагат сравнения с подобни съвременни организми.
- Палеофизиологията изяснява жизнените процеси като храносмилане, дишане, кръвообращение, скелетоизгражване и др. на древните организми.
- Палеоембриологията изучава ембионалното развитие на древните организми.
- Палеопатологията изучава различните прижизнени повреди и болестни състояния, довели до нарушаване и промяна на скелета при някои фосилни организми.
По отношение на
гръбначните животни
, най-късно започват системните изследвания в областта на палеонтологията на
птиците
. Въпреки това, днес палеоорнитологията (както се нарича палеонтологията на птиците) е най-бурно развиващият се клон от палеозоологията. Първите публикации върху изкопаеми птици от
България
се появяват в началото на
1980-те
години и те са дело на чуждестранни изследователи. Като направление палеоорнитологията в България се обособява чрез изследванията на проф. Златозар Боев, който проучва фосилни и субфосилни птици от повече от 110 находища в страната. Тяхното начало е също през 1980-те години и към
2013
г. книжнината по изкопаемите птици на България вече надхвърля 200 заглавия.
[2]
[3]
[4]
Много по-развита е палеонтологията на
бозайниците
, от които в земните пластове се запазват несравнимо много по-голям брой определяеми костни (и зъбни) вкаменелости. По палеонтология на
влечуги
,
земноводни
и
риби
в България все още има твърде малобройни изследвания. Първият български палеонтолог по гръбначни животни е професорът от
Софийския университет
Петър Бакалов
.
- ↑
а
б
в
г
д
е
Страшимиров, Борис. Палеонтология. София, Техника, 1985. с. 4-18.
- ↑
Боев, З. 1988. Палеонтологични изследвания на птиците в България. ? Природа, БАН, 5: 63 ? 67.
- ↑
Боев, З. 1989. Втори международен симпозиум по палеонтология и еволюция на птиците. ? Природа, БАН, 3: 87 ? 89.
- ↑
Boev, Z. 1992. Paleornithological studies in Bulgaria. ? In: Campbell, K. E. (ed.). Papers in Avian Paleontology Honoring Pierce Brodkorb. (Incorporating the Proceed. of the 2nd Internat. Symp. of the Soc. of Avian Paleont and Evol., 28 ? 30.09.1988. Los Angeles), Science Series, No 36, Nat. Hist. Mus. of Los Angeles County, Los Angeles: 459 ? 463.
Главни клонове на биологията
|
---|
| | | Общи
биологични науки
| |
---|
| Специални
биологични науки
| |
---|
| Приложни
биологични науки
| |
---|
|
Нормативен контрол
| |
---|
|