от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пазарната икономика
е
икономическа
постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. Тя често се противопоставя по смисъл на
плановата икономика
, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се определят централизирано (от
изпълнителната власт
).
[1]
Макар пазарната икономика често да се равнопоставя с чиста форма на
капитализма
, то това не винаги е вярно. Тя често позволява правителствена намеса с цел поправка на провал в пазарите. Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството и най-вече начина за подобно вмешателство. Например, ако
правителство
се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средства чрез
данъци
и
такси
и ще купи продукта на пазарни цени, докато при класическото планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.
Точното количество и вид позволена правителствена намеса си остават
спорни
въпроси. Повечето поддръжници на
пазарите
вярват, че правителството има легитимна роля в определянето и налагането на правилата в пазарите. Дори по-спорен е въпросът за ролята на
държавата
в даването определена насока на икономиката и справянето с етичните въпроси, произтичащи от този вид социална постройка. Примери са появяването на неравностойни приходи за различни прослойки от обществото,
протекционизма
като национална политика, контрол върху
финансовите пазари
(чрез
лихвените проценти
) и други.
Преминаване от планово към пазарно стопанство в страните от Съветския блок
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
През 80-те години на
20 век
, повечето планови икономики в т.нар.
социалистически лагер
се опитват да поемат по пътя на преход към пазарна икономика. В
Съветския съюз
този процес е познат като
перестройка
, докато в
китайската икономическа реформа
целта е създаването на ?
социална пазарна икономика
“, т.е. своеобразен вид
пазарна планова икономика
.
Спорен е въпросът доколко този процес на трансформация от планово към пазарно стопанство в повечето от бившите комунистически страни от Съветския лагер е успешен и най-вече справедливо извършен, т.к. в тези страни се наблюдава масово недоволство на гражданите от извършените ?реформи“ и преразпределение на благата. Този процес се съчетава в някои от тези страни (предимно в страните от бившия СССР и
България
, но не само) с
корупция
и
организирана престъпност
(виж
икономически грабеж
).