Падане на комунистическите режими в Източна Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Падането на комунистическите режими в Източна Европа , революциите от 1989 г. , падането на комунизма и есента на народите , са термини, описващи поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г. По време на тези събития, само за няколко месеца падат редица комунистически правителства от Съветския блок .

?Есента на народите“ е израз, заимстван от израза ? пролет на народите “, с който са известни демократичните революции и войни от 1848 г. Есента на народите са ненасилствени революции, започнали в Полша . След това се разпространява вълна на ненасилствена революция в Източна Германия , Чехословакия , Унгария и България . През 1989 г. старите партийни ръководители в ГДР, Чехословакия и Полша са сменени на партийни пленуми и конгреси и са формирани нови правителства. В края на декември 1989 г. в Румъния избухва истинско народно въоръжено въстание и комунистическият режим е свален чрез насилие, като румънският диктатор Николае Чаушеску e осъден на смърт и разстрелян .

На 3 ноември 1989 г. в София се провежда шествие до Парламента, организирано от ? Екогласност “. Поводът е връчване на петиция срещу проектите Рила ? Места. По-късно събитието ще бъде наречено ?Първият демократичен митинг“. [1] [2] Това събитие остава без последствия, но на 10 ноември 1989 г. ? ден след разрушаването на Берлинската стена ? комунистическият лидер на България Тодор Живков е свален от Политбюро на БКП.

Тези революции значително променят баланса на световните сили и, заедно с разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г., отбелязват края на Студената война .

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]