Павел
|
|
Павел Старозагорски, 1940 година. Източник: ДА ?Архиви“
|
|
Роден
|
|
---|
Починал
|
|
---|
|
Религия
| православие
|
---|
Учил в
| Санктпетербургска духовна академия
|
---|
Павел
в
Общомедия
|
Павел
е
български
духовник
,
старозагорски митрополит
на
Българската екзархия
от 1923 до 1940 година.
[1]
Роден е на 5 март 1882 година в
Самоков
,
България
, със светското име
Петър Попконстантинов
. Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално ? в
Русе
. През 1897 г. постъпва в
Самоковското богословско училище
, което завършва в 1902 г. Заминава за
Русия
, където следва в
Таврическата духовна семинария
, а през 1907 г. завършва
Санктпетербургската духовна академия
с научна степен ?кандидат на богословието“.
[1]
На 6 декември 1907 г. митрополит
Антим Търновски
го подстригва в
монашество
под името
Павел
, а на 20 юни 1908 г. митрополит
Василий Доростолски и Червенски
го ръкополага в сан
йеромонах
. Назначен е от Светия синод на Екзархията за учител-възпитател в
Софийската духовна семинария ?Свети Йоан Рилски“
, а поради голямата му начетеност е назначен за
протосингел
на
Пловдивската митрополия
, където служи осем години и усвоява църковната администрация.
[1]
На 26 декември 1913 г. митрополит
Максим Пловдивски
го въвежда в
архимандритски
чин. На 14 декември 1917 година Светият синод назначава архимандрит Павел за
ректор
на
Софийската духовна семинария
, която той ръководи шест учебни години.
[1]
На 27 март 1921 година е възведен в
епископски
сан с титул
драговитийски
.
[1]
На 23 март 1923 г. Светият синод го утвърждава за старозагорски митрополит. Той е сред най-високообразованите екзархийски архиереи и е блестящ администратор.
[1]
Като член на намаления състав на Светия синод, на 31 октомври 1930 година заедно с други архиереи, Павел благославя брака на цар
Борис III
и
Йоанна Савойска
в катедралния храм ?
Свети Александър Невски
“.
[1]
Митрополит Павел Старозагорски умира в Стара Загора на 5 октомври 1940 година.
[1]
Оставя в наследство много написани от него и преведени книги, както и дневниците си, в които отразява лични виждания за историческите събития, на които става съвременник.
[1]