Ортоклаз

Ортоклаз
	Ортоклаз
Общи
Формула ; (повтаряща се единица)	K(AlSi₃O?)
Характеристики
Твърдост по Моос	6
Цвят на чертата	бяло
	Ортоклаз в Общомедия

Ортоклазът е минерал от групата на силикатите и подгрупата на алкалните фелдшпати . ^[1]^[2] През 1801 г. френският минералог Рене-Жюст Хаюи го нарича ортос (orthose), подчертавайки с това цепителността му под прав ъгъл. През 1823 г. немският минералог Йохан Брайтхаупт променя името му на ортоклаз (от ?ρθ?? ? прав и κλ?σι? ? пукнатина). ^[3]

Химичната му формула е K(AlSi ₃O ₈) или (K, Na)AlSi ₃O ₈. ^[4] При теоретично чистия ортоклаз съдържанието е 16,9% K ₂O, 18,4% Al ₂O ₃ и 64,7% SiO ₂. Повечето ортоклази съдържат и малки количества натрий и още по-малки ? калций и други компоненти. С увеличаването на натрия се получават междинни варианти между ортоклаз и албит , наричани анортоклази , устойчиви при високи температури. ^[5]

Твърдостта му по скалата на Моос е 6, плътността варира в границите 2,55 ? 2,63 g/cm ³. Цветът му може да бъде сивожълт, бледорозов, зеленикаво бял, зелен ( амазонит ), безцветен до бял ( санидин и адулар ). В тънки пластинки е безцветен. Кристалната му форма е моноклинно-призматична. Има стъклен до смолист блясък , съвършена цепителност по (001) и почти съвършена по (010), мидест лом , средно устойчив на химично изветряне . Понякога влиза в състава на гранита . ^[4]^[3]

Находища [ редактиране | редактиране на кода ]

Ортоклазът се среща главно в интрузивните магмени скали . В пегматитовите находища главните минерали са ортоклаз и микроклин , заедно с кварц и мусковит , като за тях е характерно срастването между ортоклаза и кварца. Находища има в Норвегия , Швеция , Мадагаскар и на други места. У нас се срещат н Централното Средногорие и Родопите . ^[5]

Ортоклазът намира приложение в стъкларската и керамичната промишленост .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ортоклаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.
↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3 . с. 156-157.
↑ ^а ^б ( (en) ) Mineral Information, Data and Localities/Orthoclase
↑ ^а ^б Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство ?Петър Берон“, 1992. с. 279.
↑ ^а ^б Минералогия, Иван Костов, изд. ?Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2 , стр.355

Литература [ редактиране | редактиране на кода ]

Бончев, Георги . Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет 19 (1). 1923. с. 118 ? 125. Посетен на 29 април 2024.
Костов, Иван ; Бресковска, В. ; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България . София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787 . с. 356-366.
Костов, Иван . Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412 . с. 330-333.
Костов-Китин, Владислав. Ортоклаз Orthoclase // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН ?Проф. Марин Дринов“ , 2023. ISBN 978-619-245-365-7 . с. 458- 460.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

ортоклаз // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей . Посетен на 3 май 2024.

[1] ортоклаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.

[2] Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3 . с. 156-157.

[Mindat-3] а ^б ( (en) ) Mineral Information, Data and Localities/Orthoclase

[Uvarov-4] а ^б Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство ?Петър Берон“, 1992. с. 279.

[ИК-5] а ^б Минералогия, Иван Костов, изд. ?Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2 , стр.355

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]