Огурски
[1]
(тур. O?ur grubu; други понятия на бълг.:
хуно-алтайски
,
[2]
българо-тюркски
,
[3]
булгарски
,
[4]
хуно-български
,
[5]
хуно-тюркски
[6]
и др.) са група изчезнали езици (без чувашкия), говорени главно в
степната
зона на
Източна Европа
.
[7]
Спорна е класификацията им в
алтайското езиково семейство
, като редица автори ги причисляват към тюркските езици, но други смятат, че са били по-близко до
монголските
, или по-скоро, че са представлявали обособена група разположена между монголските и тюркските езици. В миналото са били класифицирани неправилно и като дял от
уралското езиково семейство
.
[8]
Тези езици представляват загадка за езикознанието, понеже с изключение на чувашкия, те не са достатъчно писмено засвиделствани. Не е известно как са били свързани помежду си. Не е ясно дали чувашкият език произлиза от някой от изчезналите огурски езици или е близък на тях съседен език. Самата подгрупа е конструирана почти напълно на базата на предположения и съществуването ? като цяло е хипотетично.
[9]
Съществуват и някои белези, които свързват отделни езици от тази подгрупа с
тунгусо-манджурските
,
енисейските
и
индоевропейските езици
.
Няколко средновековни учени и пътешественици забелязват близостта между отделни езици в огурската езикова група в момент, когато те все още са живи езици.
В обширните пътеписи на
ал Истахри
от Х в. сл. Хр. се сравнява прабългарския език във Волжка България с езиците на съседните народи:
"...езикът на българите прилича на езика на
хазарите
, а
буртасите
имат различен език, така както езикът на
русите
не е същият като езика на хазарите и буртасите."
[10]
[11]
[12]
Ибн Хаукал е арабски географ от Х в. сл. Хр., който пътешества в периода 943 - 969 г. Той отново потвърждава, че
"езикът на българите наподобява езика на хазарите"
.
[13]
[14]
Персийският учен-енциклопедист, историк и лингвист
ал Бируни
(973 ? 1048) отбелязва в своите трудове, че езикът на прабългарите и
сабирите
e смесица между
тюркски
и хазарски.
[15]
Традиционно български и световни лингвисти, филолози и историци приемат, че тази група обединява
хазарски
,
хунски
,
тюрко-аварски
(да не се бърка със съвременния
аварски език
)
и
чувашки език
, тъй като споделят общи отлики с останалите тюркски езици.
[16]
[14]
Огурските езици включват:
- Депалатализация
на
палатализираните
пратюркски съгласни /?/, /?/ > /r/, /l/ във всички позиции. В останалите тюркски езици /?/ > /z/, /l/ > /?/. Така в огурските езици на общотюркско /z/ съответства /r/, а на общотюркско /?/ съответства /l/. Това явление се наблюдава широко в
чувашкия
, a има следи от него и в някои прабългарски думи, запазени в съвременния
български език
и
сърбохърватски език
. Такива са например:
- шаран
(*si??agan ?шаран, змей“ ~
saza?an
в останалите тюркски езици, но е и заемка от прабългарски в унгарски:
sarkany
?змей“)
- шиле
(от пратюркски корен *s?? ?острие, зъб“, със значение ?животно с млечни зъби, агънце, малка камила“; в останалите тюркски езици *s?? >
шиш
,
si?
).
- Палатализация на /s/, /t, d/ пред /i/, /?/ в началото на думата.
- Преход на *j- в африката ?-/?- ? характерен също така за сибирските тюркски езици ? якутски, тувински, хакаски, шорски и за някои къпчакски езици ? казахски, киргизки, карачаево-балкарски.
- Преход /е/ > /а/.
- Единични остатъци от пратюркските дълги гласни.
- ↑
Геният на България, Издателство Христо Г. Данов, автор Петер Юхас, 1986, стр. 29.
- ↑
Annuaire de l'Universite de Sofia "Kliment Ohridski", Faculte des philologies slaves, Volume 74, Part 3, Izd-vo na Bulgarskata akademia na naukite, 1980, str. 211-212.
- ↑
Palaeobulgarica: Staro-bulgaristika, Volume 5, Ttsentar za balgaristika (Balgarska akademiia na naukite), 1981, str. 8.
- ↑
Supostavitelno ezikoznanie, Volume 12, Sofiiski universitet, "Kliment Okhridski, 1987, str. 96-97."
- ↑
Bulgarian ethnography, Volumes 5-6, B?lgarska akademia na naukite. Etnografski institut i muzei, 1980, str. 21.
- ↑
Bulgarski ezik, Volume 38, Institut za bulgarski ezik (Bulgarska akademiia na naukite), 1988, str. 118.
- ↑
Golden, Peter B. (2011). Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes. Editura Academiei Romane; Editura Istros a Muzeului Br?ilei.
ISBN 978-973-27-2152-0
. p. 30, 239
- ↑
Compendium of the World's Languages, Authors George L. Campbell, Gareth King, Publisher Routledge, 2013, ISBN 1-136-25845-0.
- ↑
Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries, Boris Zhivkov, Publisher BRILL, 2015,
ISBN 90-04-29448-1
,
стр. 37.
- ↑
Заходер, Б. Н. Каспийский свод сведений о Восточной Европе : Горган и Поволжье в IX-X вв. Т. I. Москва, Восточная литература, 1962. с. 238.
(на руски)
- ↑
Bibliotheca geographorum Arabicorum
. Т. I. Viae Regnorum descriptio ditionis Moslemicae auctore Abu Ishak al-Farisi al-Istakhri. Lugdunum Batavorum (Leiden), Michael Jan de Goeje, 1870. с. 225. Посетен на 2022-08-01.
(на арабски)
- ↑
Golden, Peter B.
Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes
. Editura Academiei Romane; Editura Istros a Muzeului Br?ilei, 2011.
ISBN 9789732721520
. p. 225.
(на английски)
- ↑
Brook, Kevin Alan. The Jews of Khazaria. 1999.
ISBN 0-7657-6032-0
. OCLC
39655011
. p. 63.
(на английски)
- ↑
а
б
Erdal, Marcel.
The Khazar Language
// The World of the Khazars: New Perspectives. Т. 17. BRILL, 2007.
ISBN 978-90-04-16042-2
. p. 75?108. Посетен на 2022-08-02.
(на английски)
- ↑
Golden, Peter Benjamin.
An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East
. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992.
ISBN 9783447032742
. p. 235. Посетен на 2022-07-01.
(на английски)
- ↑
Golden, Peter B., Hriban, C?t?lin. Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Editura Academiei Romane, 2011.
ISBN 978-973-27-2152-0
. OCLC
806437412
.