한국   대만   중국   일본 
Оборище (област Пазарджик) ? Уикипедия Направо към съдържанието

Оборище (област Пазарджик)

(пренасочване от Оборище (Област Пазарджик) )
Вижте пояснителната страница за други значения на Оборище .

Оборище
Изглед към селото
Изглед към селото
България
42.5156° с. ш. 24.077° и. д.
Оборище
Област Пазарджик
42.5156° с. ш. 24.077° и. д.
Оборище
Общи данни
Население 1010 души [1] (15 март 2024 г.)
14,6 души/km²
Землище 69,059 km²
Надм. височина 660 m
Пощ. код 4522
Тел. код 035394
МПС код РА
ЕКАТТЕ 53103
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
    ? кмет
Панагюрище
Желязко Гагов
( независим политик ; 2023)
Кметство
    ? кмет
Оборище
Милко Ангелов
(ГЕРБ)
Оборище в Общомедия

Оборище е село в Южна България в община Панагюрище , област Пазарджик . До 1950 г. селото официално се нарича Мечка .

Кметство Оборище
Читалище Св. св. Кирил и Методий в Оборище

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Село Оборище се намира в планински район. То лежи в Същинска Средна гора . През него минава шосето между град Панагюрище , през село Вакарел за София. Съседни населени места са град Панагюрище (10 km на изток), село Поибрене (8 km на запад) и село Мухово (17 km на юг). Магистрала Тракия е на 35 km, Пловдив ? на 80 km, Пазарджик ? на 45 km.

Село Оборище е закътано от всички страни с високи планини и върхове. Панорамната гледка от селото е много красива. С изключителна красота се извисява връх Илинден, където всяка година се чества празника и се прави курбан . На този връх е разположена телевизионната кула. Селото има много добра инфраструктура, чисто, подредено с прекрасни гледки към Витоша, Рила и Родопите. При ясно време се виждат ски пистите на Боровец.

В селото има много изворни чешми: ?Сондата“, ?Мальовец“, ?Бельовец“.

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Старото име на село Оборище е Мечка. В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани седем джелепкешани в село Мечка дербенд - Милчо Стаю, Миле Дойке, Стоян златар, Дедо Стою, Братула Марин, Стоян Драйлин и Димитри Дука. [2]

Но през средата на миналия век, към 1950 г. то придобива днешното си име ? Оборище. Името на селото идва от името на местността Оборище, където е проведено първото народно събрание . Подготовката и мястото на събранието е организирано от жителите на с. Мечка

Местността Оборище е историческа, през април 1876 г. там се провежда Оборищенското събрание , на което се взема решение за избухването на Априлското въстание . Депутат на това събрание от село Мечка е Димитър Павлов Кокльов (Гайдарджията) от четата на Бенковски.

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Численост на населението според преброяванията през годините: [3] [4]

Година на
преброяване
Численост
1934 2345
1946 2503
1956 2444
1965 2096
1975 2191
1985 2106
1992 1789
2001 1529
2011 1256
2021 1024

Етнически състав [ редактиране | редактиране на кода ]

Преброяване на населението през 2011 г. [ редактиране | редактиране на кода ]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. : [5]

Численост Дял (в %)
Общо 1256 100.00
Българи 1213 96.57
Турци ? ?
Цигани 5 0.39
Други ? ?
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 36 2.86

Културни и природни забележителности [ редактиране | редактиране на кода ]

Културна забележителност в с. Оборище е църквата , като през 2004 г. успешно е завършена нейната реставрация. Историята говори, че в нея се е укривал Васил Левски , а през 1876 г. в една зимна вечер Георги Бенковски създава революционен комитет, в който участва и полага клетва цялото пълнолетно мъжко население на с. Мечка (Оборище).

Братска могила на руснаци, загинали при с. Мечка (сега Оборище)

Има два паметника, издигнати от признателното местно население в памет на загиналите руски войници през 1878 г. Всяка година на 13 януари жителите на с. Оборище отдават почит пред тяхната саможертва.

Редовни събития [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Всяка година в местността Оборище в периода 1 ? 2 май се провеждат празниците по честване на годишнина от Априлското въстание в Четвърти революционен окръг .
  • Обичаят ?Рогачов ден“ се празнува на Месни Заговезни по християнския календар. На този ден младежите правят ?рогач“ (името му идва от елените ? рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с ?козинява черга“, под чергата по прътите се завързват звънци ? медени, тучови, клеини. Рогача се носи от 10 ? 12 младежи. Около него играят цигани и дервиши ? хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове.
  • ?Рукла“ ? на Сирни Заговезни , в цялото село се палят огньове. Местните хора смятат, че така ще прогонят злите духове. Младите прескачат огъня за здраве и берекет.
  • Лазаровден  ? обикновено читалищното ръководство на село Оборище, всяка година организира пеене на Лазаровден. На този ден млади момичета се обличат в традиционна българска носия, която е характерна за областта и отиват да пеят. Те ходят от къща на къща и пеят на домакините песни, които са свързани със семейството. Те събират яйца и други дарове, които на края на деня си делят. От старите български поверия се счита, че първото излизане на девойката на пеенето на Лазар, че е готова за женитба. Това съответства с първото коледуване на младите ергени. В днешни дни обаче, съвсем не е така. Млади момичета и момчета извършват тези обичаи, когато не са пълнолетни.

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Участниците в подготовката на въстанието от село Мечка/Оборище са: [6]
  • Димитър Павлов Коклев ? Кокльо, Гайдарджията, председател на местния революционен комитет в селото, делегат на Оборище-местност, показана от него за тайното събрание на Бенковски, Участник във въстанието, в Хвърковатата чета на Бенковски, арестуван и освободен през есента на 1876 г. /1830 ? 1919 г./
  • Кръстьо Николов Муховски ? Мечанина;
  • Никола Петков-майстор на ножове и саби от Мечка;
  • Петър Грепчов ? участвал в подготовката и въстанието;
  • Стоян Ганчов ? участвал в подготовката и въстанието

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. www.grao.bg
  2. Турски извори за българската история, т. III, Редактори Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София 1972, с. 81.
  3. ?Справка за населението на село Оборище, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-13. Посетен на 23 юни 2017.
  4. ?The population of all towns and villages in Pazard?ik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  5. ?Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  6. ЗАПИСКИ ПО СРЕДНОГОРСКОТО ВЪСТАНИЕ/университетско издателство/Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”1993 ГОД. От Поп Груйо Тренчев н. извл.от МНН/01.2012 г.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]