Обелиск (от старогръцки : οβελι?κο? ? ?ръж?н“, ?шиш“, ?острие на нож“) е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет . Обелиските обикновено са монолитни , тоест са направени от един единствен камък. ^[1] Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен .

Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараон Усеркаф , ок. 2500 години пр.н.е. ^[1] Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион ) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на Слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство ( XVIII  ? ХХ династия ) ? по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т.е. единият стълб е свързан със Слънцето , а другият ? с Луната като небесни светила.

Финикийците също създават обелиски по египетски образец, но не монолитни такива. Древноримските императори нареждат много от египетските обелиски да бъдат преместени на територията на днешна Италия . Поне дузина се озовават в Рим . Един от най-известните обелиски от съвремието е Вашингтонският монумент , завършен във Вашингтон през 1884 г. ^[1]

В България известен обелиск е Братската могила в София , открита през 1956 г.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

• Обелиск на Клеопатра
• ? Черният обелиск “, роман от Ерих Мария Ремарк

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]