Норманско нашествие в Англия
Дата	1066
Норманско нашествие в Англия в Общомедия

Норманското нашествие в Англия се води от Уилям Завоевателя ( William the Conqueror ) през 1066 г. и завършва с успех в Битката при Хейстингс , като в резултат се установява норманско владичество в Англия . ^[1]

Норманското нашествие е преломно събитие за английската история по ред причини. Нашествието свързва Англия с континентална Европа чрез въвеждането на норманска аристокрация, в резултат на което се намалява скандинавското влияние. То създава една от най-могъщите монархии в Европа и поражда усъвършенствана система на управление. Нашествието променя английския език и култура и поставя началото на съперничеството между Англия и Франция , което продължава с прекъсвания до XIX век. То изиграва иронична роля за националното самосъзнание на англичаните като последното успешно военно завладяване на Англия.

Предистория [ редактиране | редактиране на кода ]

Интересът на норманите към Англия произтича от втория брак през 1002 г. на английския крал Етълред Бавния с Ема, сестра на тогавашния нормански херцог Ришар II Добрия . Синът на Етълред и Ема, Едуард Изповедника , става крал на Англия през 1042 г. Преди това обаче Англия е управлявана от датски крале и Едуард е изгнаник в продължение на 25 години точно в Нормандия. Оттам той познава внука на Ришар Добрия, младия херцог Уилям, който, макар и само около 14-годишен, през 1041 вероятно е помогнал за завръщането в Англия на по-възрастния си братовчед, за да може той да вземе властта там през следващата година. Уилям изглежда е очаквал отплата за това от страна на Едуард и, когато става ясно, че английският крал-светец (вероятно обрекъл се на безбрачие) ще остане бездетен, у него се зараждат апетити да стане престолонаследник на Англия. Едуард може би сам е подхранвал надеждите на братовчед си, използвайки за дипломатически коз липсата на наследник. Нещо повече, според самия Уилям, Едуард го е обявил за престолонаследник по време на негово посещение в Англия през 1051 или 1052 . А през 1064 Едуард изпраща на дипломатическа мисия в Нормандия своя шурей Харолд , граф на Уесекс , най-влиятелния благородник в Англия и един от претендентите за негов наследник. Нормандските хроникьори твърдят, че по време на това пътуване Харолд се е заклел да подкрепи претенциите на Уилям и да признае правото му върху английския престол. Това обаче е спорно. Други източници твърдят, че Харолд е претърпял корабокрушение на нормандския бряг и е бил пленен от Уилям. По този начин обещанието е било дадено под натиск и Харолд може да се е чувствал свободен да го наруши.

Война за Англия [ редактиране | редактиране на кода ]

Когато Едуард Изповедника умира бездетен в началото на 1066 , събранието на английските първенци одобрява коронацията на Харолд. Тя се провежда на 5 януари 1066 г. и така новият крал на Англия е Харолд II . Уилям реагира моментално и си осигурява подкрепата на папата за нападение над Англия.

Други обаче действат още по-бързо ? изгоненият от Англия бивш граф на Нортъмбрия и брат на крал Харолд, Тостиг , организира нашествие още през май 1066 г., а през септември обединява силите си с нахлулите на острова норвежки войски на Харалд Хардрада . Кралят на Норвегия също е претендент за английския престол и новият английски крал, който вече очаква нападение откъм Нормандия, е принуден да промени плановете си и да се насочи на север, за да посрещне норвежкия крал и размирния си брат. На 25 септември той разбива войските им при Стамфорд Бридж , близо до Йорк , а Хардрада и Тостиг са убити в битката.

През това време норманският херцог Уилям събира флота от около 600 кораба и армия от 7000 души. Той тръгва да пресича Ламанша още през август и вероятно е планирал да нахлуе в Англия през остров Уайт и залива на Саутхамптън . Плановете му са осуетени от лошо време и насрещни ветрове и нашествието е забавено с повече от месец, а флотата му, претърпяла известни загуби, се насочва към по-източна точка от английския бряг. Така Уилям акостира в Южна Англия само дни след победата на Харолд II над норвежките войски. По ирония на съдбата, неприятностите за Уилям се превръщат в големия му шанс ? ако е бил пристигнал през август, както е планирал, той е щял да бъде посрещнат от една свежа и числено превъзхождаща го английска армия и вероятно е щял да бъде разбит.

При така стеклите се обстоятелства, той успява да акостира в Певънзи на 28 септември и разполага силите си от стрелци и пехота в близост до селището Хейстингс . Крал Харолд II отговаря на предизвикателството веднага ? избързва на югоизток с близка по численост армия, която обаче е изморена след битката при Стамфърд Бридж. Вероятна причина за прибързаните му действия (той би могъл да изчака и да събере подкрепления в Лондон) е това, че районът, в който навлиза врагът, е част от личното феодално владение на Харолд и той приема действията му като провокация.

Англосаксонските сили пристигат на мястото на битката късно вечерта на 13 октомври . Решителното сражение е на следващата сутрин и остава в историята като Битката при Хейстингс от 14 октомври 1066 . В нея отначало преимуществото е на страната на англосаксонсците, но войските на нормандския херцог обръщат развоя ?, а изходът ? става окончателно ясен, когато крал Харолд пада убит. Според най-разпространената версия, може би легендарна, последният англосаксонски крал е поразен в окото от стрела.

Това е ключовият момент в събитията, които днес наричаме Норманско нашествие . След като не успява да влезе в Лондон , Уилям се насочва към Уолингфърд , където част от англосаксонската аристокрация минава на негова страна. Изправени пред възможността за продължителна обсада на столицата, останалите първенци също се отказват от по-нататъшна борба. Съпротивата до този момент е организирана от името на непълнолетния по това време законен наследник на английския престол Едгар Етелинг , правнук на англосаксонския крал Етълред Бавния от първата му жена, кралица Алфгифу. Именно младият Едгар обаче е начело на делегацията, която посреща Уилям при Бъркамстед и му предлага английската корона. Новият крал Уилям I е коронясан на Коледа , 25 декември 1066 в Уестминстърското абатство . Така се поставя и началото на новата Нормандска династия и на нова страница в историята на Англия.

Въпреки че Южна Англия бързо се предава на норманската власт, съпротивата в различни точки на страната, особено на север, продължава поне още няколко години. Незаконнородените синове на Харолд II опитват да завладеят югоизточния полуостров. Въстания избухват и в блатистите местности на Уелс и в Стафърд . Има и отделни опити за инвазия на датчаните и шотландците . Последната сериозна искра на съпротива е Бунтът на графовете през 1075 .

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

п б р   Англия История Хронология • Римска Британия • Англосаксонски период • Кралство Англия • Норманско нашествие • Война на розите • Епохата на Тюдорите • Ренесанс • Реформи • Елизабетинска епоха • Гражданската война • Викторианска епоха • Първа световна война • Втора световна война Политика Правителство • Парламент ( Камара на общините • Камара на лордовете ) • Монарси • Външна политика География Региони • Градове • Графства • Британци Култура Английски език • Писатели • Църква на Англия • Музеи • Замъци • Уестминстърско абатство • Уестминстърски дворец • Бъкингамски дворец • Дърамска катедрала • Оксфордски университет • Кеймбриджки университет Символи Флаг • Герб • Свети Георги Спорт Футбол ( Национален отбор по футбол ) • Уимбълдън • Крикет • Ръгби • Голф