от Уикипедия, свободната енциклопедия
Староскандинавският език
е
германски език
, който дава началото на съвременните
датски
,
шведски
,
норвежки
,
фарьорски
и
исландски език
.
Староскандинавският се дели на два основни диалекта:
- Западен: староисландски и старонорвежки
- Източен: стародатски и старошведски
През XI век е широко разпространен ? говори се от германските племена между
Гренландия
на запад,
Русия
на изток и
Нормандия
на юг. От този период до днес, най-слабо са се изменили
исландският
и родственият му
фарьорски език
, който е изпитал и известно влияние от
датския
. Староскандинавският език също е оказал широко влияние върху някои диалекти на
английския
и
норманския
.
Най-ранните открити писмени паметници на староскандинавски език са
рунически
надписи от I век. Такива надписи са използвани в следващите хиляда години. По-цялостни литературни произведения обаче се появяват едва в зрялото
средновековие
. Те използват
латинска азбука
и най-известни сред тях са
исландските
саги
и
еди
.
- Gordon, Eric V. and A. R. Taylor.
Introduction to Old Norse
. Second. ed. Oxford: Clarenden Press, 1981.
|
---|
| Божества, герои
и други фигури
|
| |
---|
| Места
| |
---|
| Събития
| |
---|
| Извори
| |
---|
| Общество
| |
---|
| Други
| |
---|
|