Ниш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града в Сърбия . За селото в Русия вижте Ниш (Русия) .
Ниш
Ниш / Ni?
Знаме
      
Герб
43.3192° с. ш. 21.8961° и. д.
Ниш
Страна Сърбия
Регион Централна Сърбия
Окръг Нишавски окръг
Община Град Ниш
Площ 597 km²
Надм. височина 195 m
Население 260 237 души ( 2011 )
436 души/km²
Градски общини Медияна
Нишка баня
Палилула
Пантелей
Цървени кръст
Кмет Драгана Стойковски ( СПП )
Първо споменаване V век пр.н.е.
Покровител Прокопий
Пощенски код 18000
Телефонен код (+381) 18
МПС код NI
Часова зона CET ( UTC+1 , UTC+2 )
Официален сайт www.ni.rs
Ниш в Общомедия

Ниш (на сръбски : Ниш или Ni? ) е град в югоизточната част на Сърбия , административен център на град Ниш и Нишавски окръг . Според Републиканска статистическа служба на преброяването на населението през 2011 г. градът има 183 164 жители. [1] Разположен е на река Нишава . Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров . През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа . От железопътния възел Ниш започва отклонение, което през Лесковац и Прешево стига до Солун в Гърция.

В продължителни периоди през Средновековието градът е в границите на България , от 14 век е включен в Сръбската държава , а по-късно ? Османската империя . След идването на османците Ниш става център на Нишкия пашалък , а по-късно ? и център на една от епархиите на Българската екзархия .

През XIX век институциите, създадени от българите в града, са училище , читалище и българска община. [2] Със Санстефанския договор Ниш е присъединен към Княжество Сърбия . Населението на града през 1842 г., според френския професор по славянска филология Киприян Роберт , е съставено предимно от сърби и българи. През следващите десетилетия голям брой българи напускат града, други са асимилирани, а с урбанизацията през 20 век населението на Ниш става предимно сръбско .

До 1878 г. Ниш е считан за български град от ред западни и сръбски учени, както и от османската власт. Икономистът Жером-Адолф Бланки , който е пратеник на френското правителство да проучи на място положението след Нишкото въстание , нарича Ниш ?столица на България“. В първата излязла на сръбски специализирана история на българския народ [3] (в годината на Освобождението ) се твърди за числеността, но не и за етническия състав на населението: [4]

? Главни места в България на Дунав са: Видин с 18 ? 19 000 жители, Никопол с 10 ? 15 000 жители, Свищов с 20 000 жит., Русчук с 22 000 жит., Силистра с 23 000 жит. А във вътрешността на България: Ниш с 16 000 ж., Плевен със 17 000 ж., Ловеч с 11 000 ж., Шумен с 20 000 ж., Варна на Черно море с 16 000 ж., и Търново, старата столица на Янтра, с 15 000 ж. “

География [ редактиране | редактиране на кода ]

Градски общини (райони) на Град Ниш

Местоположение [ редактиране | редактиране на кода ]

Ниш се намира на около 160 km северозападно от София и на около 250 km югоизточно от Белград . Разположен е на брега на река Нишава и на 192 m надморска височина. Градът заема площ от 597 km².

Ниш е разделен на следните квартали:

Климат [ редактиране | редактиране на кода ]

Ниш има умереноконтинентален климат , като температурите могат да варират значително през денонощието. Средната годишна температура е 11,9 °C. Зимите в града са меки, като основните валежи са от дъжд и сняг и рядко духат студени ветрове. Най-топлия месец е юли, когато средната температура е 21,3 °C. Най-студено е през януари, когато средната температура е 0,6 °C. Средните годишни валежи са около 590 mm, като средно има 123 дъждовни дни и 43 дни със сняг.

Население [ редактиране | редактиране на кода ]

Според официалната сръбска статистика, при преброяването на населението в Сърбия през 2002 г., 162 380 или 93,47% от жителите на града са посочили сръбска етническа принадлежност , и само 679 жители или 0,39% от населението, са се самоопределили като българи .

История [ редактиране | редактиране на кода ]

Снимка на пазар в Ниш през Първата световна война , ДАА .

В античността градът най-дълго е под властта на Римската империя и се нарича Найсус . При Найсус император Проб (276 ? 282) побеждава гепидите и ги заселва на територията на империята. [5] Ниш и Нишко са заселени в периода 3  ? 7 век от славянски поселници от т.нар. българска група . Ниш влиза в пределите на Първата българска държава заедно със Средец по времето на хан Крум ( 809 г.). Според едни исторически източници (застъпени от Стилиян Чилингиров ), Ниш е в пределите на Сръбското кралство и Сръбското царство общо 55 години. Според Гаврил Занетов обаче, Ниш никога не е влизал в пределите на средновековната сръбска държава .

Ал-Идриси описва града Ниш от XI?XII в. като град с много месо, мед и мляко, чиито цени били винаги ниски. [6] През 1096 г. през българските земи по Виа Милитарис , тогава под византийско владичество , минава Първия кръстоносен поход , оглавен от Готфрид Булонски и Петър Амиенски . Един от кръстоносците, описвайки похода, разказва, че като минали Землин , стигнали Белград , където се свършвала българската земя . След това пътували 8 дни през прочутата Българска гора край Морава , за да стигнат средата на българската страна в Ниш, където било седалището на управителя на българите (тогава византийския чиновник Никита).

Известното Нишко въстание от 1841 г. е отразено от всички източници ( френски , австрийски , руски и прочее), като въстание на българското население срещу несправедливостите при прилагането на място на Гюлханския хатишериф . Въстанието е жестоко потушено (като са извършени редица зверства и престъпления) от нередовна войска ( башибозук ), съставена от банди арнаути . Изпратеният да проучи действията на османската власт на място специален пратеник на френското правителство Жером-Адолф Бланки постфактум в книгата, описваща пътуването си, отбелязва Ниш като столицата на България .

Нишката епархия , заедно с Нишавската епархия изпращат с голямо въодушевление на цялото си население свои представители в Цариград за учредяването на независима българска църква, след което влизат в състава на Българската екзархия ( 1870 ).

Ниш и Нишкият санджак влизат в границите на автономната българска област, планирана на Цариградската конференция от 1876 ? 77 г..

Градът е предаден на Сърбия от Русия през 1878 г., като компенсация за това, че Сърбия не може да се разшири в Новопазарско и Санджак .

По време на Първата световна война българската армия овладява Ниш след боеве на 13 октомври 1915 г. На 17 ноември същата година градът става седалище на Моравската военноинспекционна област . Към 1917 г. Ниш има население от 25 000 души. [7] Край града са погребани 627 български войници и офицери от Първата световна война. [8]

Ниш е естествен географски, административен и културен център на областта Поморавие .

Личности [ редактиране | редактиране на кода ]

Родени в Ниш
  • Константин I Велики , първият християнски римски император, почитан като светец от Източноправославната църква .
  • Радован Павловски , поет от Северна Македония
  • Георги Стоянович, български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Браила, постъпил на 16 май 1877 година в 1 дружина, 5 рота [9]
  • Георги А. Фредич, български опълченец, пристигнал в лагера на Опълчението от Болград като студент, на 19 април 1877 година зачислен в III рота на I дружина, уволнен на 30 май 1878 госдина за довършване на висшето си образование, след войната живее в Радомир, в 1922 година е наградена с кръст ?За храброст“ IV степен, в 1925 година става почетен гражданин на Габрово [10]
  • Стефан Георгиев, български опълченец , на 17 май 1877 година постъпва в II рота на ?I опълченска дружина, уволнен е на 3 юли 1878 година, [11]

Възрожденски дейци [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Виктор Нишки (Вуколо Чолаков) ? нишки екзархийски български митрополит, родом от Калофер , починал през 1888 г. и погребан в Белград .
  • Григорий Атанасиевич ? роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение , четвърта опълченска дружина.
  • Михаил Атанаскович  ? роден през 1850 г. в Ниш. Сътрудник на Любен Каравелов и участник във Втората българска легия, опълченец, загинал в 1877 г.
  • Радион Вучкович ? роден в Ниш. Постъпва в Българското опълчение, трета опълченска дружина.
  • Стойко Иванов, зачислен на 19 май 1877 година в I рота на I дружина на Българското опълчение, напуска Опълчението на 4 август 1877 година [12]
  • Коца Бояджийски (чорбаджи Коца) ? виден нишки първенец, заточен през 1861 г. в Мала Азия .

Други личности, свързани с Ниш [ редактиране | редактиране на кода ]

Международни отношения [ редактиране | редактиране на кода ]

Ниш е побратимен със следните градове:

Други форми на сътрудничество и градски партньори подобни на побратимени градове са:

Галерия [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Мозайки от късноантичния римски град Медиана
    Мозайки от късноантичния римски град Медиана
  • Останки от ранносредновековна сграда в крепостта на Ниш
    Останки от ранносредновековна сграда в крепостта на Ниш
  • Челе кула, издигната от османците с главите на въстаниците в 1809 г.
    Челе кула , издигната от османците с главите на въстаниците в 1809 г.
  • Възрожденска архитектура в Ниш XIХ в.
    Възрожденска архитектура в Ниш XIХ в.
  • Старата българска катедрала „Св. Троица“ в Ниш, главен храм на Нишката епархия на Българската екзархия
    Старата българска катедрала ?Св. Троица“ в Ниш, главен храм на Нишката епархия на Българската екзархия
  • Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 г.
    Кръщелно свидетелство от Нишката българска община от 1871 г.
  • Немска пощенска картичка за включването на Ниш в границите на България 1915 г.
    Немска пощенска картичка за включването на Ниш в границите на България 1915 г.
  • Цар Фердинанд и кайзер Вилхелм приемат парада на българската войска в Ниш 1915 г.
    Цар Фердинанд и кайзер Вилхелм приемат парада на българската войска в Ниш 1915 г.

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Попис становништва дома?инстава и станова 2011. у Републици Срби?и // Републички завод за статистику Срби?е. Посетен на 14 януари 2016. (на сръбски)
  2. ↑ Бланки, Жером-Адолф . Пътуване из България през 1841 година. Колибри, 2005. ISBN 978-954-529-367-2 .
  3. ↑ Istorii?a? na b?lgarskii?a? narod // google.bg.
  4. ↑ Nish Bulgarian City 1878 // photobucket.com.
  5. ↑ Большая российская энциклопедия // Архивиран от оригинала на 2019-05-16. Посетен на 2019-01-13.
  6. ↑ Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  7. ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к ?Военни известия“, София, 1917, стр. 28 ? 29.
  8. ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  9. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство ?Казанлъшка искра“ ЕООД, ?Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 187.
  10. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство ?Казанлъшка искра“ ЕООД, ?Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 208.
  11. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство ?Казанлъшка искра“ ЕООД, ?Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 243.
  12. ↑ Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство ?Казанлъшка искра“ ЕООД, ?Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0 . с. 89.
  13. ↑ Twin cities of the City of Kosice

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Нормативен контрол Редактиране в Уикиданни
     Портал „География“          Портал ? География “           Портал „Сърбия“          Портал ? Сърбия “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ниш&oldid=12236254 “.