| Никола Фурнаджиев
|
|
 |
|
| Роден
|
|
|---|
| Починал
|
|
|---|
| Погребан
| Централни софийски гробища
,
София
,
Република България
|
|---|
|
| Националност
| 
България
|
|---|
| Учил в
| Софийски университет
|
|---|
| Работил
| учител, чиновник, редактор, писател, преводач
|
|---|
|
| Псевдоним
| Веселяк, Дядо Лука, Ник. Брезин, К. Йорданов, Скорпион, Ч. Тодоров, Фиделио
|
|---|
| Жанрове
| стихотворение
,
приказка
,
пътепис
|
|---|
| Направление
| кръгът около сп. ?Нов път“
|
|---|
| Течение
| Септемврийска поезия
|
|---|
| Дебютни творби
| ?Песен“ (13.11.1917)
|
|---|
| Известни творби
| ?Пролетен вятър“ (1925)
|
|---|
| Никола Фурнаджиев
в
Общомедия
|
Никола Йорданов Фурна?джиев
е български поет. Представител е на така наречената
Септемврийска поезия
.
Роден е на 27 май 1903 година в
Пазарджик
, България. Дядо му Никола от Правец е бил фурнаджия, откъдето идва фамилията на рода. Никола е женен за Мария Костуркова от големия панагюрски род
Костуркови
, преселен от
Костур
.
[1]
Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството.
За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник ?
К'во да е
“. От 1918 година редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите
Веселяк
и
Дядо Лука
. Година по-късно сътрудничи и на списание ?
Ученическа мисъл
“. Завършва гимназия през 1922 година в
Чирпан
. Същата година става студент в Медицинския факултет на
Софийския университет
. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 година педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.
Учителстване и сътрудничество на ?Нов път“ и ?Златорог“ (1920 ? 1944)
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
Сътрудниците на списание ?Златорог“ (1925-1927). Фурнаджиев е вторият от ляво надясно на първия ред. Източник: ДА ?Архиви“
В списанието на
Георги Бакалов
?Нов път“ Фурнаджиев заедно с
Ангел Каралийчев
и
Асен Разцветников
създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в ?Нов път“, той издава в първата си стихосбирка ? ?Пролетен вятър“ (1925). Тогава написва и прочутата си поема ?Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в ?Нов път“ и започва да публикува в сп. ?Златорог“. През 1928 година отпечатва втората си стихосбирка ? ?Дъга“.
След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 година заминава за
Цариград
, където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки ?Златни клонки“. Остава в града до 1938 година. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През 1944 година преподава във Втора девическа гимназия в София.
[2]
Творческо развитие след Деветосептемврийския преврат (1944)
[
редактиране
|
редактиране на кода
]
След
Деветосептемврийския преврат
от 1944 година, Фурнаджиев е главен редактор на вестник ?
Литературен фронт
“ (1945 - 1949), а след това главен редактор и завеждащ отдел ?Поезия“ в издателство ?
Български писател
“. В началото на 60-те години е редактор на списание ?Септември“. На тази длъжност се пенсионира през 1963 година.
[3]
Паметна плоча на Никола Фурнаджиев, площад ?Папа Йоан Павел II“ № 3, София
През 50-те и 60-те години Фурнаджиев отпечатва 5 стихосбирки ? ?Велики дни“, ?По пътищата ти вървях“, ?Избрани стихотворения“, ?Слънце над планините“ и ?Най-трудното“. Освен тях публикува и 3 детски стихосбирки ? ?Свободна родина“, ?Смели пионери“ и ?Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр ? пътеписа. През 1952 година излиза първата му пътеписна творба ?Между приятели“, а 3 години по-късно и втората ? ?Пътуване до Чили“.
Той е сред най-добрите преводачи на поезия от руски език. Стихотворенията на Фурнаджиев са преведени на основните европейски езици.
Умира в София на 26 януари 1968 година.
- Пролетен вятър (1925)
- Дъга (1928)
- Велики дни (1950)
- По пътищата ти вървях (1958)
- Най-трудното (1964)
- Посмъртни издания
- Съчинения в 4 тома (1970 ? 1973)
- Съчинения в 2 тома (1983)
- ↑
Сестримски, Иван. Български писатели. Биографии. София, Български писател, 1973. с. 443.
- ↑
Биографии на български писатели, стр. 174.
- ↑
Биографии на български писатели, стр. 175
Нормативен контрол
 | |
|---|
|