от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола?й Миха?йлович Карамз?н
е руски
историк
,
писател
,
поет
и
публицист
[1]
.
Възпитаник е на
Московския университет
. Почетен член на
Петербургската академия на науките
. Автор на състоящата се от 12 тома ?
История на руската държава
“ ? първия обобщен и систематизиран научен труд по
история на Русия
[1]
.
?Историята на Русия“ на Карамзин не е хронологически първият труд по руска история. Той се предхожда от разработките на
Василий Татищев
и
Михаил Щербатов
. Предназначението на ?Историята“ не е само научно, а създаването ? е с цел да запознае широк кръг от читатели с историческите факти и събития по образуването на руската държава. ?Историята“ на Карамзин предизвиква неимоверен за времето си социален отзвук и реакция в руското просветено общество. По своето не само научно значение тя за първи път представя систематизирано историята на Древна Рус (
Киевска Рус
). За руската общественост излизането на историята на Карамзин се сравнява по значение с
откриването на Америка
за
Стария свят
.
През 1789 той пътува, като посещава Германия, Франция, Швейцария и Англия. Това е основата на произведението му
Письма русского путешественника
, English translation: Letters of a Russian Traveler (1791?92).
Погребан е в
Тихвинското гробище
в
Санкт Петербург
.
Смята се, че Карамзин въвежда
ё
.
Други исторически произведения:
- Записка о древней и новой России
Освен автор на Исторически хроники, Карамзин има и други съчинения като:
- Афинская жизнь, English translation: Athenian Life (1794)
- Мелодор к Филалету (1794)
- Юлия, English translation: Julia (1796)
- Моя исповедь, English translation: My Confession (1802)
- ↑
а
б
Н. Карамзин, Историю Государства Российского, 1816
Уикицитат
Нормативен контрол
![Редактиране в Уикиданни](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg/10px-OOjs_UI_icon_edit-ltr-progressive.svg.png) | |
---|
|