от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никита Хониат
(на
гръцки
:
Νικ?τα? Χωνι?τη?
) е
византийски
историк
и висш държавен служител от втората половина на
Х?? век
. Автор е на ?
История
“ (Χρονικ? Δι?γησι?) на
Византия
, обхващаща периода
1118
?
1206
г. - важен исторически извор и за историята на българските земи през
Средновековието
. Хониат е пряк свидетел и участник в някои от описваните събития.
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικ?τα? Ακομιν?το?). Роден е около средата на Х?? век, в град Хон (Χωνα?),
Фригия
, от чието име идва
псевдонимът
, с който е известен. Брат е на
Михаил Хониат
,
митрополит
на
Атина
. Получава добро образование в Атина
[1]
и по-късно става
чиновник
при двора на
императорите
Мануил I Комнин
и
Алексий II Комнин
. Прави успешна
кариера
при
Исак II Ангел
, в чиито опити да попречи на освобождението на българите от
византийска власт
участва и той. Заема постовете:
велик логотет
(μ?γα? λογοθ?τη?) и началник на царските
спални
.
В
1189
г. е управител на
тема
Филипопол
(
Пловдив
) и взема участие в преговорите с водача на
Третия кръстоносен поход
, император
Фридрих I Барбароса
.
Около
1204
г. е
сенатор
в Константинопол. Забягва в
Никея
, губейки цялото си имущество, когато столицата е превзета от участниците в
Четвъртия кръстоносен поход
. Служи при никейския император
Теодор I Ласкарис
. Тук завършва своята ?
История
“.
Умира около
1215
?
1217
г.
Никита Хониат е автор и на
реторически
произведения и писма. Сред тях е ?
Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...
“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски (по името на областта
Мизия
) е упоменат цар
Калоян
.
[2]
В
романа
на
Умберто Еко
?
Баудолино
“ (
2000
г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.
- ↑
Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7
- ↑
Choniates, Nicetae. IA // Nicetae Choniates: Orationes et epistulae. Berolini et Novi Eboraci, 1972. с. 106.
(на латински)
Византийски историци
|
---|
| V век
| |
---|
| VI век
| |
---|
| VII век
| |
---|
| VIII век
| |
---|
| IX век
| |
---|
| X век
| |
---|
| XI век
| |
---|
| XII век
| |
---|
| XIII век
| |
---|
| XIV век
| |
---|
| XV век
| |
---|
|