от Уикипедия, свободната енциклопедия
?
Ние жените
“ (на
италиански
:
Siamo donne
) е италиански антологичен филм от
1953
година, съдържащ пет отделни сегмента без сюжетна връзка помежду им. Режисиран е от
Джани Франчолини
,
Алфредо Гуарини
,
Роберто Роселини
,
Лукино Висконти
и
Луиджи Дзампа
.
Епизодът разказва историята на конкурса ?Четирите актриси ? една надежда“, целта на който е да се избере млада актриса, която да участва във филма ?Ние жените“. Историята е от името на Анна Амендола, която мечтае за кариера на актриса.
Алида, уморена от многобройните си ангажименти, пренебрегва изискан бал и откликва на поканата на своята масажистка Ана, която се жени. Въпреки че там е в средата на обикновени хора, тя отново е принудена да играе ролята на филмова звезда.
Ингрид забелязва, че нейната градина с рози е изровена и скоро открива, че виновник за това е съседското пиле. Актрисата започва да се бори с птицата и нейната собственичка.
Иза е постигнала голям успех като актриса, но тя все още няма деца. Един ден на път от дома си към студиото тя чува шум от експлозия и вижда момче с окървавена ръка. Актрисата го отвежда в болница, а след това в дома му, където вижда неговите братя и сестри. Този инцидент я кара да съжалява за липсата на свои деца и усеща самотата.
Ана разказва забавна история от живота си. Пристигайки с такси до театъра, тя влиза в спор с шофьора дали да плати допълнително една лира за превоз на малкото си куче (дакел). Всичко зависи от размера на животното: за малки кучета не трябва да се плаща допълнително. Въпреки това, как да се определи дали кучето е малко? Таксиметровият шофьор казва, че кучето е голямо и трябва да плати допълнително. Ана отива в полицейското управление, за да се изясни истината.
|
---|
|
Режисирани
| | 1940-те години
| |
---|
| 1950-те години
| |
---|
| 1960-те години
| |
---|
| 1970-те години
| |
---|
|
|
---|
|
Режисирани
| | 1940-те години
| |
---|
| 1950-те години
| |
---|
| 1960-те години
| |
---|
| 1970-те години
| |
---|
|