Квадрат 500
Художествена галерия в България
Част на Националната галерия ? бившата Национална галерия за чуждестранно изкуство
Местоположение в центъра на София 42.696111 , 23.334444
Местоположение	София
Площ	3200 m 2
Квадрат 500 в Общомедия

Квадрат 500 , бивша Национална галерия за чуждестранно изкуство , е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация ?Св. св. Кирил и Методий“. Намира се на площад ? Александър Невски “ в бившата сграда на Държавната печатница, построена в началото на 80-те години на XIX в. в неокласически стил. Експозицията на музея се помещава в 19 зали на четири етажа. Идеята е на Людмила Живкова , чието име фондацията носи до 1990 година. Намира се в София и към 2021 г. притежава над 10 000 музейни единици ? графика , живопис , скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия . Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд ? 13 века България “, както и на частни колекционери.

На 22 декември 2014 Министерският съвет приема постановление за сливане и преобразуване на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в Национален музеен комплекс , а след конкурс през април 2015 за комплекса от сгради с НГЧИ и бившата сграда на Техническия университет (срещу паметника на Васил Левски) е избрано наименованието ?Квадрат 500“ ^[1] . С Постановление на Министерския съвет № 156/26.06.2015 г., обнародвано в Държавен вестник № 50/03.07.2015, думите ?Национален музеен комплекс ? София“ се заменят с ?НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ“.

Сграда [ редактиране | редактиране на кода ]

Сградата, в която се помещава галерията, е завършена през 1887 година по проект на виенския архитект Фридрих Швамбергер за нуждите на основаната малко преди това Държавна печатница . Частично е разрушена при бомбардировките на София по време на Втората световна война и впоследствие е възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, сградата е дело на архитект Никола Николов . ^{[2] [3]}

Експозиции [ редактиране | редактиране на кода ]

Разположена е на четири етажа в 19 зали с обща изложбена площ около 3200 кв. метра. Притежава колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа , каквито има единствено в Португалия и Великобритания , както и колекцията ?Поетична реалност“, с която никой друг музей в света не може да се похвали.

Музейният фонд съдържа около 10 хиляди произведения на живописта, скулптурата, графиката и декоративното и приложното изкуство, включително произведения на Росо Фиорентино, Ян ван Гойен, Никола Питърс Берхем, Исак ван Остаде, Огюст Реноар , Морис Вламинк , Константин Коровин , рисунки на Дюрер , Рембранд , Гоя , Шагал , Пикасо , Миро , Дали , скулптури от Роден и Мештрович.

В колекцията на музея има много произведения на Николай Рьорих , както и произведенията на сина му Святослав . Гордостта на галерията е колекция от картини от XX век, особено френски, включително богата колекция от произведения на художествената група ?Поетична реалност“. Събрана е и обширна колекция от ориенталско изкуство, която представя африканско изкуство, японски щампи, будистка скулптура в Югоизточна Азия, индийска скулптура и миниатюри.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

• Официален сайт на Националната галерия
• Националната галерия в Google Arts & Culture