Музикалният театър
, или
мюзикъл
, е вид
сценично изкуство
, характерно за
20 век
, което комбинира елементи от живото
музикално
изпълнение,
танца
и
театъра
.
Музиката варира като звучене от
класика
до
джаз
и
поп
. Текстът се нарича
либрето
(заимствано от
операта
). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност.
При
Джордж Гершуин
жанрът получава силно развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът
Show girl
например е създаден по едноименната новела на
Мак-Евоя
, а последният му мюзикъл ?
Извинете моя английски
“ (?
Pardon my English
“) е по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песни и кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла
?Вълкът и седемте козлета“
от
Александър Владигеров
, където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
Редица от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по
нюйоркския
Бродуей
и в
лондонския
Уест енд
. Емблематичният пример за мюзикъл ?
Котките
“ (по либрето на
Т. С. Елиът
и с музика на
Андрю Лойд Уебър
) е представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слиза от афишите по цял свят оттогава насам.
Някои от по-известните мюзикъли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
Сред най-известните филмови адаптации по мюзикъли са
?Кабаре“
,
?Исус Христос суперзвезда“
,
?Коса“
,
?Фантомът от Операта“
,
?Евита“
и
?Чикаго“
.
Пример за обратния път на адаптацията е
романът
?
Целувката на жената-паяк
“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно ? в мюзикъл.