Музей на историята на изкуството

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей на историята на изкуството
Kunsthistorisches Museum
Сградата на музея
Местоположение Виена
Тематика музей
Основан 1889
Архитект Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер
Телефон +43 1 525240
Сайт www.khm.at
Карта Местоположение в Инерещат
Музей на историята на изкуството в Общомедия

Музеят на история на изкуството (на немски : Kunsthistorisches Museum ) във Виена , Австрия , разполага с една от най-богатите колекции на скулптура и живопис в Европа. В продължение на векове тя е притежание на Хабсбургите .

Сградата е проектирана от архитектите Готфрид Земпер и Карл фон Хазенауер, заедно с идентичната по външен облик сграда на Природоисторическия музей , която се намира срещу нея. Строена е между 1871 и 1891 г.

Изгледи от сградата на музея [ редактиране | редактиране на кода ]

Колекция ?Древно изкуство“ [ редактиране | редактиране на кода ]

Египетска и близкоизточна колекция [ редактиране | редактиране на кода ]

Колекциите от Древен Египет и Близкия Изток включват общо 17 000 произведения, от които само 4000 са изложени. В египетската колекция се помещават 12 000 произведения, включително саркофази , скулптури и предмети от бита. Сред най-забележителните произведения са:

Древногръцко и древноримско изкуство [ редактиране | редактиране на кода ]

Обхваща гръцки, етруски и римски антики: почти 3000 украшения от древността, бронзови и мраморни статуи, вази и бюстове. Най-известното произведение безспорно е Gemma Augustea , гравиран оникс  ? камея , която изобразява празнуване на военните триумфи на римския император Август.

Кабинет за приложно изкуство ( Kunstkammer ) [ редактиране | редактиране на кода ]

Кабинетът е отворен отново през 2013 г. в крило на приземния етаж след много години работа. Той има 2162 скъпоценни предмета, събрани през вековете на управлението на Хабсбургите : статуетки, съкровища на Свещената Римска империя , бижута, слонова кост, емайлирани предмети, часовници, научни инструменти. Той заема 20 стаи и 2700 m² с предмети от Средновековието , Ренесанса и Барока , включително еклектика от XIX век. Най-известната творба е солницата на Бенвенуто Челини , създадена през XVI век за краля на Франция Франсоа I .

Солница , изработка на Бенвенуто Челини ( Маниеризъм )

Колекция от ренесансово изкуство [ редактиране | редактиране на кода ]

Северните земи на съвременна Италия дълго време влизат в състава на Австрия. Във Виена десетилетия се пренасят картини от Италия, а италианските художници (архитекти, градинари, композитори, музиканти, актьори) работят в различни градове на Австрийската империя. Във Виена се събират значителни художествени колекции от Италия. Това е периодът на обмен между страните с цел връщане в Италия макар и малка част от националното културно наследство. Именно във Виена са се запазили бижутерските изделия на Бенвенуто Челини , които не са съхранени нито в Италия, нито във Франция.

Някои от най-известните картини са:

Рафаело Санцио . Мадоната на поляната . 1506
Пиетро да Кортона . Завръщането на Агар . ок. 1637

Изкуството на Венеция [ редактиране | редактиране на кода ]

Южна Италия [ редактиране | редактиране на кода ]

Колекция от изкуство от Германия [ редактиране | редактиране на кода ]

Фламандска живопис [ редактиране | редактиране на кода ]

Живопис от Епохата на маниеризма [ редактиране | редактиране на кода ]

Маниеризъм е преходен етап между изкуството на Ренесанса и Барока и за известно време съществува заедно с двете стилистически направления. Изкуствоведите свързват появата на Маниеризма с разочарованието от идеите на Ренесанса и главно с идейната криза на XVI век. Виенският кралски двор радостно приветства представителите на новото творческо течение, откъдето и да са. Австрийският двор бързо става един от най-мощните центрове на Маниеризма в Западна Европа. В края на XVI век, по време на който е пренасянето на столицата от Виена в Прага, столичният град става известен център на Маниеризма, където работят:

По-късно тези произведения са пренесени във Виена, създавайки значителна колекция съответстваща на този художествен стил.

Джузепе Арчимболдо [ редактиране | редактиране на кода ]

Портрети на представители на Хабсбургите [ редактиране | редактиране на кода ]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]