Мощите
(на
латински
:
reliquiae
, останки) са
тялото
или нетленна частица от тялото на
човек
, обявен за
светец
от
християнската църква
. Църквата благоговейно почита тези останки на като изпълнени с благодат светини. В християнската теология се смята, че в мощите на светците почива сам Бог и те имат дар да творят чудеса.
[1]
[2]
[3]
Още в
ранното християнство
съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и
църквите
, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете
Бари
и
Кьолн
с мощите на
Свети Николай
и на
Тримата влъхви
. Съхраняват се най-често в
реликварий
? специален съд или кутия.
Под ?нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В
житията
на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за
канонизация
.
[4]
Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В православната църква частици от свети мощи се вшиват в т.нар.
антиминс
и задължително се вграждат в
Светия Престол
? основната част от
олтара
на православния храм, където се извършва
Евхаристията
като част от
Литургията
. В католическата църква във всеки олтар задължително е вградена частица от мощите на светец.
Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На
9 май
църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. Мира (днес гр.
Демре
до курорта
Анталия
) в южноиталианския гр.
Бари
. На този ден през
1087
г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.
- В
Преслав
са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света
Марина Антиохийска
.
[5]
- При разкопки на църквата ?Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
- Новият храм (2009), носещ името ?
Свети Власий
“ в курортния гр.
Свети Влас
, построен на мястото на манастирски комплекс, притежава частица от мощите на Свети Власий.
- Свети мощи на
Света Анна
се съхраняват в България.
В представителната църква във
Велики Преслав
, построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци ? сред тях е света
Мария Египетска
.
Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или
мартирии-мавзолеи
. Кой обаче е бил погребан там, все още няма писмени данни.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 г. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна
Плиска
. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец
Боян Енравота
.
Особен интерес представлява уникалната гробница в местността Кирека край град
Каспичан
, част от историко археологическият резерват
Мадара
. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен
саркофаг
, издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар
Борис Михаил
. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на
готите
свети епископ
Вулфила
, създател на готската писменост и преводач на
Библията
на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.
- ↑
Православен речник на Българския православен портал ?Православието“
- ↑
Св. Юстин Попович,
Светите мощи
, ?Духовна култура“, кн. 9/2005 г.
, архив на
оригинала
от 10 юли 2015
,
https://web.archive.org/web/20150710104645/http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=235
, посетен на 9 юли 2015
- ↑
Thomas Head,
The Cult of the Saints and Their Relics
, The On-line Reference Book for Medieval Studies (the ORB), College of Staten Island, City University of New York
- ↑
Александра Карамихалева,
За нетлението и чудотворството на светите мощи
, ?Православна младеж“
- ↑
Мая Петрова,
Бележки върху преславските керамични ?етикети“ към мощи на светци (Св. Мария/св. Марина Антиохийска)
, сп. ?Старобългарска литература“, бр. 35 ? 36, 2006 г.
// Архивиран от
оригинала
на 2015-07-08. Посетен на 2009-07-05.
- ↑
Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато
, в. ?Атака“, 15 октомври 2008 г.
- ↑
Официален сайт на храм ?Св. Неделя“ ? София. История на храма
- ↑
Официален сайт на храм ?Св. Седмочисленици“ ? София. История на храма
- ↑
В "Храм ?Преоображение Господне“ се намират част от мощите св. Йоан Кръстител"