Московска област
(на
руски
: Моско?вская о?бласть), неофициално наричана
Подмосковие
е
субект на Руската федерация
, в
Централния федерален окръг
[1]
. Площ 44 329 km
2
(55-о място по големина в
Руската Федерация
, 0,26% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 7 504 339 души (2-ро място в
Руската Федерация
след град
Москва
, 5,11% от нейното население). Тя е най-гъсто населената област в
Русия
. Административен център е град
Москва
(без да е част от Московска област), който едновременно е и самостоятелен субект на Руската Федерация с особен статут ?
град от федерално значение
.
Исторически областта е предшествана от
Московската губерния
, образувана от
Петър I
през
1708
г. Съвременната Московска област е образувана на
14 януари
1929
г. след реформа на административната система на страната.
Московска област заема централната част на Европейска Русия, в
Централния федерален окръг
. На запад граничи ? със
Смоленска област
, на северозапад и север ? с
Тверска област
, на североизток ? с
Ярославска област
, на изток ? с
Владимирска област
, на югоизток ? с
Рязанска област
, на юг ? с
Тулска област
, на югозапад ? с
Калужка област
и град
Москва
. В тези си граници заема площ от 44 329 km
2
(55-о място по големина в
Руската Федерация
, 0,26% от нейната територия).
[2]
Областта е разположена в централната част на
Източноевропейската равнина
, в междуречието на реките
Ока
и
Волга
, на границата между смесените и широколистните гори. Като цяло релефът е равнинен с редуване на хълмисти възвишения и плоски низини. Южната граница на древния Московски ледник е пресичала областта от югозапад на североизток и я е разделила на две части. На север от тази граница има типични ледниково-ерозионни релефни форми и преобладават моренните наслаги, а на юг от нея ? чисто ерозионни форми. В северната част на областта, от югозапад на североизток се простира Смоленско-Московското възвишение с височини до 270 ? 310 m. Най-добре хълмистият релеф на възвишението е изразен в Клинско-Дмитровския рид. Северния край на възвишението е с по-стръмни склонове, разчленени от долините на реките на отделни хълмове, които се редуват с плоскодънни, често заблатени падини. Северно от Смоленско-Московското възвишение се простира Горноволжката низина (120 ? 150 m) ? плоска равнина с ниски полегати гърбици, слабо хълмисти дюни и заблатена. В нейните предели се намират две обособени низини ? Шошинска на северозапад и Дубнинска на североизток. На юг Смоленско-Московското възвишение плавно преминава в Москворецко-Окската хълмиста равнина (150 ? 180 m) с ниски вододели и добре развит ерозионен релеф по долините на реките, към които са привързани и множество карстови форми. Югоизточната част на Московска област е заета от западната част на Мешчорската низина (Мешчора) ? плоска, на места слабо хълмиста, зандрова равнина (120 ? 150 m), силно заблатена, особено на изток. В южната част на областта попадат крайните северни части на
Средноруското възвишение
(150 ? 200 m), силно разчленено от долините на реките и с гъста мрежа от оврази и долове.
[2]
Климатът на Московска област е умереноконтинентален с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -10, -11 °C, средна юлска 17, 18 °C. В отделни зими студовете могат да достигнат до -45, -50 °C, а максималните летни температури ? 38 ? 40 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 650 mm, като най-овлажнени са северните и западните райони, а най-слабо ? югоизточните райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 130 ? 140 дни.
[2]
В Московска област има над 4 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 750 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река
Волга
. По най-високите части на Смоленско-Московското възвишение преминава главния вододел на Подмосковието между реките течащи на север и вливащи се директно във
Волга
и тези течащи на юг и изток, вливащи се в река
Ока
(десен приток на
Волга
). В северната част на областта, в района на град
Дубна
преминава малък участък от течението на
Волга
. Нейни основни десни притоци са: Лама с притоците си Болшая и Малая Сестра и Дубна с притока си Сестра. На юг преминава част от средното течение на река
Ока
с притоците си: Протва, Нара, Лопасня,
Москва
(с притоците си: Искона, Руза, Истра, Яуза, Пахра, Нерская, Северка и др.), Осьотър,
Клязма
и др. Болшинството от реките в областта имат равнинен характер ? малък наклон, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, с епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.
[3]
На територията на областта има над 5700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 450 km
2
, като само 850 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Широко са разпространени водно-ледниковите езера, на север ? моренните езера, на юг и изток ? карстовите, а по долините на реките
Ока
,
Москва
и Клязма ? крайречните (старици). Най-големите естествени езера в Московска област са в изворната област на река Пра (ляв приток на
Ока
): Дубовое (12 km
2
) и Свято (10 km
2
) и Свято (Шатурско, 11,8 km
2
) до град
Шатура
. Най-големите изкуствени водоеми са Иванковското водохранилище на река
Волга
и водохранилищата от Московската хидротехническа система ? Можйско, Истринско, Озернинско и Рузко. През северната част на областта преминава Московския плавателен канал, свързващ Волга с
Москва
.
[3]
В областта преобладават ливадно-подзолистите почви с различен механичен състав и със слабо естествено плодородие. В Мешчорската и Горноволжката низини са разпространени подзолисто-блатните и блатните почви с лек състав и нуждаещи се от мелиоративни дейности. На юг са развити светлосивите силно оподзолени почви, а в крайния юг ? сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините но по-големите реки има алувиални почви.
[2]
Около 40% от територията на областта е заета от гори (над 1,9 млн.ха), като най-големите горски масиви са се съхранили в западните и източните райони. В тях преобладават брезата и осиката, а от иглолистните ? смърч и бор. В северните части господстват гори от смърч, бреза, осика с примеси от широколистни видове, в Мешчорската низина ? борови гори, а в южните райони са се съхранили дъбови гори.
[2]
На 1 януари 2018 населението на Московска област е наброявало 7 504 339 души (2-ро място в
Руската Федерация
след град
Москва
, 5,11% от нейното население)). Тя е най-гъсто населената област в
Русия
169,29 души/km
2
.
По етнически състав болшинството от населението на областта (92,92%) са руснаци, втори по численост са украинците (1,79%), а трети ? татарите (0,95%). В сравнение с 2002 г. през 2010 г. в голяма степен (повече от два пъти) са е увеличил броя на узбеките (повече от шест пъти), таджиките (пет пъти), а също молдовани, арменци и азербайджанци за разлика от количеството на украинците, беларусите и евреите, което е намаляло. В областта живеят също голямо количество нелегални трудови мигранти, предимно от граничните страни на Русия, като в някои градове формират компактни маси, което способства за засилени междунационални напрежения.
В административно-териториално отношение Московска област се дели на 52 областни градски окръга, 15 муниципални района, 73 града, в т.ч. 45 града с областно подчинение (
Балашиха
,
Бронници
,
Дзержински
,
Долгопрудни
,
Домодедово
,
Дубна
,
Егоревск
,
Електрогорск
,
Електростал
,
Жуковски
,
Зарайск
,
Звенигород
),
Ивантеевка
,
Истра
,
Кашира
,
Клин
,
Коломна
,
Корольов
,
Котелники
,
Красноармейск
,
Красногорск
,
Краснознаменск
,
Ликино-Дульово
,
Литкарино
,
Лобня
,
Лосино-Петровски
,
Люберци
,
Митищи
,
Наро-Фоминск
,
Озери
,
Орехово-Зуево
,
Павловски Посад
,
Подолск
,
Протвино
,
Пушчино
,
Реутов
,
Рошал
,
Руза
,
Серпухов
,
Ступино
,
Фрязино
,
Химки
,
Черноголовка
,
Чехов
и
Шатура
), 27 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 69 селища от градски тип, в т.ч 3 сгт с особен статут.
Административно-териториално деление на Московска област към 2018 г.
Административна единица
|
Площ
(km
2
)
|
Население
(2018 г.)
|
Административен център
|
Население
(2018 г.)
|
Разстояние до
Москва
(в km)
|
Други градове и сгт с районно подчинение
|
Областни градски окръзи
|
|
|
|
|
|
|
1. Балашиха
|
244
|
462 731
|
гр.
Балашиха
|
450 771
|
20
|
|
2. Бронници
|
22
|
22 396
|
гр.
Бронници
|
22 396
|
52
|
|
3. Власиха
[4]
|
4
|
25 294
|
сгт
Власиха
|
25 294
|
47
|
|
4. Восход
[4]
|
16
|
1908
|
сгт
Восход
|
1908
|
81
|
|
5. Дзержински
|
16
|
54 788
|
гр.
Дзержински
|
54 788
|
19
|
|
6. Долгопрудни
|
31
|
104 238
|
гр.
Долгопрудни
|
104 238
|
20
|
|
7. Домодедово
|
818
|
167 907
|
гр.
Домодедово
|
124 285
|
37
|
|
8. Дубна
|
63
|
75 018
|
гр.
Дубна
|
75 018
|
115
|
|
9. Егоревск
|
1729
|
104 314
|
гр.
Егоревск
|
73 723
|
114
|
Рязановски
|
10. Електрогорск
|
40
|
23 076
|
гр.
Електрогорск
|
23 076
|
80
|
|
11. Електростал
|
135
|
158 508
|
гр.
Електростал
|
158 508
|
60
|
|
12. Жуковски
|
47
|
108 980
|
гр.
Жуковски
|
108 980
|
32
|
|
13. Зарайск
|
968
|
39 669
|
гр.
Зарайск
|
23 368
|
162
|
|
14. Звенигород
|
48
|
21 948
|
гр.
Звенигород
|
21 948
|
46
|
|
15. Звьоздни городок
[4]
|
3
|
5521
|
сгт
Звьозни городок
|
5521
|
46
|
|
16. Ивантеевка
|
15
|
74 497
|
гр.
Ивантеевка
|
74 497
|
41
|
|
17. Истра
|
1269
|
121 383
|
гр.
Истра
|
34 790
|
58
|
гр.
Дедовск
,
Снегири
|
18. Кашира
|
646
|
67 766
|
гр.
Кашира
|
49 247
|
115
|
|
19. Клин
|
2020
|
127 899
|
гр.
Клин
|
79 056
|
89
|
гр.
Високовск
,
Решетниково
|
20. Коломна
|
1179
|
188 696
|
гр.
Коломна
|
144 125
|
113
|
Пески
|
21. Корольов
|
55
|
221 797
|
гр.
Корольов
|
221 797
|
41
|
|
22. Котелники
|
14
|
44 353
|
гр.
Котелники
|
44 353
|
20
|
|
23. Красноармейск
|
156
|
26 608
|
гр.
Красноармейск
|
26 608
|
51
|
|
24. Красногорск
|
223
|
231 673
|
гр.
Красногорск
|
153 393
|
23
|
Нахабино
|
25. Краснознаменск
[4]
|
13
|
41 287
|
гр.
Краснознаменск
|
41 287
|
42
|
|
26. Ликино-Дульово
|
1349
|
?
|
гр.
Ликино-Дульово
|
29 691
|
101
|
|
27. Литкарино
|
17
|
57 565
|
гр.
Литкарино
|
57 565
|
30
|
|
28. Лобня
|
30
|
87 353
|
гр.
Лобня
|
87 353
|
28
|
|
29. Лосино-Петровски
|
9
|
25 370
|
гр.
Лосино-Петровски
|
25 370
|
42
|
|
30. Луховици
|
1283
|
58 648
|
гр.
Луховици
|
30 271
|
135
|
Белоомут
|
31. Люберци
|
122
|
306 764
|
гр.
Люберци
|
197 705
|
20
|
Красково
,
Малаховка
,
Октябърски
,
Томилино
|
32. Митищи
|
431
|
221 777
|
гр.
Митищи
|
205 397
|
19
|
Пироговски
|
33. Молодьожни
[4]
|
6
|
2826
|
сгт
Молодьожни
|
2826
|
136
|
|
34. Наро-Фоминск
|
1547
|
157 273
|
гр.
Наро-Фоминск
|
62 002
|
70
|
гр.
Апрелевка
, гр.
Верея
,
Калининец
,
Селятино
|
35. Озери
|
549
|
35 272
|
гр.
Озери
|
25 524
|
155
|
|
36. Орехово-Зуево
|
509
|
119 956
|
гр.
Орехово-Зуево
|
119 956
|
89
|
|
37. Павловски Посад
|
566
|
85 218
|
гр.
Павловски Посад
|
65 432
|
68
|
Болшие Двори
|
38. Подолск
|
339
|
320 523
|
гр.
Подолск
|
299 660
|
43
|
|
39. Протвино
|
27
|
36 823
|
гр.
Протвино
|
36 823
|
116
|
|
40. Пушчино
|
18
|
21 148
|
гр.
Пушчино
|
21 148
|
119
|
|
41. Реутов
|
9
|
99 989
|
гр.
Реутов
|
99 989
|
12
|
|
42. Рошал
|
35
|
20 590
|
гр.
Рошал
|
20 590
|
156
|
|
43.Руза
|
1568
|
62 845
|
гр.
Руза
|
13 403
|
110
|
Тучково
|
44. Серебряние Пруди
|
877
|
25 455
|
сгт
Серебряние Пруди
|
9136
|
176
|
|
45. Серпухов
|
38
|
125 929
|
гр.
Серпухов
|
125 929
|
99
|
|
46. Ступино
|
1708
|
121 332
|
гр.
Ступино
|
66 341
|
110
|
Жильово
,
Малино
,
Михнево
|
47. Фрязино
|
9
|
60 412
|
гр.
Фрязино
|
60 408
|
42
|
|
48. Химки
|
110
|
244 668
|
гр.
Химки
|
244 668
|
19
|
|
49. Черноголовка
|
62
|
23 414
|
гр.
Черноголовка
|
21 621
|
60
|
|
50. Чехов
|
866
|
128 141
|
гр.
Чехов
|
70 548
|
77
|
Столбовая
|
51. Шатура
|
2640
|
71 311
|
гр.
Шатура
|
33 222
|
124
|
Мишеронски
,
Черусти
|
52. Шаховская
|
1219
|
25 738
|
сгт
Шаховская
|
10 717
|
154
|
|
Муниципални райони
|
|
|
|
|
|
|
1. Волоколамски
|
1684
|
42 928
|
гр.
Волоколамск
|
20 838
|
130
|
Сичево
|
2. Воскресенски
|
812
|
155 251
|
гр.
Воскресенск
|
94 019
|
88
|
Белозерски
,
Хорлово
,
им. Цюрупа
|
3. Дмитровски
|
2182
|
163 557
|
гр.
Дмитров
|
67 506
|
65
|
гр.
Яхрома
,
Деденево
,
Икша
,
Некрасовски
|
4. Ленински
|
203
|
119 081
|
гр.
Видное
|
65 074
|
23
|
Горки Ленинские
|
5. Лотошински
|
980
|
16 567
|
сгт
Лотошино
|
5105
|
160
|
|
6. Можайски
|
2627
|
71 535
|
гр.
Можайск
|
30 439
|
110
|
Уваровка
|
7. Ногински
|
811
|
213 350
|
гр.
Ногинск
|
102 267
|
68
|
гр.
Старая Купавна
, гр.
Електроугли
,
им. Воровски
,
Обухово
|
8. Одинцовски
|
91 210
|
320 781
|
гр.
Одинцово
|
141 493
|
24
|
гр.
Голицино
, гр.
Кубинка
,
Болшие Вязьоми
,
Зарече
,
Лесной городок
,
Новоивановское
|
9. Пушкински
|
571
|
178 708
|
гр.
Пушкино
|
106 577
|
30
|
Ашукино
,
Зеленоградски
,
Лесной
,
Правдински
,
Софрино
,
Черкизово
|
10. Раменски
|
1397
|
292 649
|
гр.
Раменское
|
112 989
|
46
|
Биково
,
Илински
,
Кратово
,
Родники
,
Уделная
|
11. Сергиево-Посадски
|
2027
|
218 313
|
гр.
Сергиев Посад
|
104 579
|
71
|
гр.
Краснозаводск
, гр.
Пересвет
, гр.
Хотково
,
Богородское
,
Скоропусковски
|
12. Серпуховски
|
1013
|
35 922
|
гр.
Серпухов
[5]
|
|
99
|
Оболенск
,
Пролетарски
|
13. Солнечногорски
|
1085
|
141 703
|
гр.
Солнечногорск
|
52 642
|
65
|
Андреевка
,
Менделеево
,
Поварово
,
Ржавки
|
14. Талдомски
|
1427
|
47 737
|
гр.
Талдом
|
12 958
|
110
|
Вербилки
,
Запрудни
,
Северни
|
15. Шчелковски
|
704
|
209 496
|
гр.
Шчолково
|
125 843
|
35
|
Загорянски
,
Монино
,
Свердловски
,
Фряново
|
Отглежда се птици, свине, едър рогат добитък; фуражни, зърнени култури, зеленчуци, картофи.
Площ обработваема земя:
|
година
|
1959
|
1990
|
1995
|
2000
|
2005
|
2010
|
2015
|
хиляди хектара
|
1249
[6]
|
1224,1
[7]
|
1096,4
|
977,9
[7]
|
699,4
[8]
|
550,7
|
579,1
[8]
|