Морис Бланшо

Морис Бланшо
Maurice Blanchot
	Морис Бланшо Maurice Blanchot
френски философ
Роден	22 септември 1907 г. Квен, департамент Сон е Лоар , Франция
Починал	20 февруари 2003 г. (95 г.) Менил Сен Дени, департамент Ивлин , Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на ХХ век
Школа	Континентална философия
Интереси	Философия на езика , литературна теория , етика , политическа философия
Идеи	Le neutre , право на смърт, два вида смърт
Текстове	Литературното пространство (1955)
Повлиян	Маркиз дьо Сад · Лотреамон · Франц Кафка · Мартин Хайдегер · Шарл Морас · Фридрих Ницше · Жорж Батай · Стефан Маларме · Еманюел Левинас · Фридрих Хьолдерлин
Повлиял	Самюъл Бекет · Жак Дерида · Жил Дельоз · Пол де Ман · Ролан Барт · Лесли Хил · Сара Кофман · Пиер Жорис · Марио Копич · Пол Остър · Мишел Фуко · Жан-Люк Нанси
Семейство
Партньор	Денис

Морис Бланшо (на френски : Maurice Blanchot ) е френски философ , писател , литературен, културен и политически теоретик. Оказва силно влияние върху постструктуралистки философи като Жак Дерида .

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е на 22 септември 1907 г. в селцето Квен, департамент Сон е Лоар (на френски : Saone-et-Loire ), регион Бургундия , Източна Франция. Завършва Страсбургския университет , където става близък приятел с Еманюел Левинас , а след това и Сорбоната .

Работи като журналист и редактор . В навечерието на Втората световна война симпатизира на нацистите , пише антисемитски статии и призовава за сваляне на правителството на Блум . През 1940 г., след нападението на Германия над Франция, Бланшо се отрича от своите националсоциалистически убеждения и става активен участник във Френската съпротива . В средата на 40-те години окончателно се оттегля от политиката и се посвещава на литературата : още в края на войната той издава два романа и два литературоведски труда.

През 1946 г. Бланшо изоставя Париж и се установява в градчето Ез , департамент Приморски Алпи .

Умира на 20 февруари 2003 г. в Менил Сен Дени , департамент Ивлин , на 95-годишна възраст.

Творчество [ редактиране | редактиране на кода ]

Творческият път на Бланшо започва в годините на Втората световна война с романите ? Тъмният Тома “ (1941, втора ред. 1950) и ? Аминадав “ (1942). По-нататък пише главно повести : ? При смъртта “ (1948), ? В желания миг “ (1951), ? Последният човек “ (1957) и др. По същото време започва и дейността на Бланшо като критик и есеист ; многобройните му статии са събрани в книгите ? Лотреамон и Сад “ (1949) и ? Обречено на огъня “ (1949).

От 70-те години Бланшо публикува основно художествени и философски фрагменти.

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

Белетристика

Thomas l'Obscur , 1941
Aminadab , 1942
L'Arret de mort , 1948
Le Tres-Haut , 1949
Le Pas au-dela , 1973
La Folie du jour , 1973
L'Instant de ma mort , 1994

Философски и литературнотеоретически трудове

Faux Pas , 1943
La Part du feu , 1949
L'Espace litteraire , 1955
Le Livre a venir , 1959
L'Entretien infini , 1969
L'Amitie , 1971
L'Ecriture du desastre , 1980
La Communaute inavouable , 1983
Une voix venue d'ailleurs , 2002

Преводи на български език

Литературното пространство . Превод от френски език Весела Антонова. София: ЛИК, 2000, 288 с.
Предстоящата книга . Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2007, 280 с.
В желания момент . Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.
Онзи, който не ме придружаваше . Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.
Последният човек . Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 176 с.
Смъртната присъда . Превод от френски език Антоанета Колева. София: Критика и хуманизъм, 2011, 142 с.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

( (fr) ) Maurice Blanchot et ses contemporains Архив на оригинала от 2006-08-04 в Wayback Machine .
( (fr) ) Espace Maurice Blanchot
( (en) ) Морис Бланшо в Studio Cleo
( (fr) ) Philippe Sollers, ?Blanchot l'extreme“ , Le Nouvel Observateur , 10 juillet 2008
( (en) ) Stephen Mitchelmore, ?Maurice Blanchot: The Infinite Conversation: The Absent Voice“ , Spike Magazine , 1 юни 2002