Монтаня?рите (на френски : Montagnards ) са политическа групировка, сформирана по време на Френската революция от 1789 г. Прозвището им монтаняри ? в превод ?планинци“ ? идва от мястото им в Конвента , в който те заемат горните редове в лявата половина ^[1] . В действителност, групировката се състояла от парижки депутати, а неин лидер бил Жорж Дантон . Към нея се присъединили Жан-Пол Марат , Коло д'Ербоа, Бийо?Верен, Мерлен дьо Дуе, Базир, Шабо и др. Монтанярите представляват дясното крило в якобинската партия . В Конвента те са доста влиятелни, въпреки своята малочисленост. Доста по-слабо образовани са от жирондистите , но за сметка на това са по-дръзки и напористи. Намират поддръжка основно в народната тълпа, вземат надмощие в Якобинския клуб и изгонват от него жирондистите. Те представят пред народните маси жирондистите като федералисти, радетели за федерално разделение на Франция , докато самите монтаняри предлагат декрет за единството и неделимостта на републиката .

След разгрома на жирондистите на 2 юни 1793 г., монтанярите обнародват конституция, която обаче така и не бива приведена в изпълнение. Монтанярите, оцелели след екзекуцията на Дантон и неговите най-верни сподвижници през април 1794 г., активно съдействат за контрареволюционния Термидориански преврат от 9 термидор (27 ? 28 юли 1794), след който водачът на якобинците Максимилиан Робеспиер е екзекутиран, но самият преврат в крайна сметка се обръща срещу тях.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]