- Тази статия е за
гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО
. За екшисуеца, лерински деец на ВМОРО вижте
Михаил Чеков
.
Михаил Чаков
, наречен
Анджелията
,
[1]
е
български военен
и
революционер
,
войвода
на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
.
[2]
Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето
Гумендже
, тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на
Солунската българска гимназия
и става учител в
Тумба
. През 1897 година е привлечен във
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
от
Даме Груев
и
Пере Тошев
. Става четник при
Михаил Апостолов - Попето
, като обикалят
Воденско
и
Ениджевардарско
, след което става самостоятелен войвода.
През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 души и обикаля района на Поройско, южно от
Петрич
. На 18 август преминава и през селата
Горни
и
Долни Порой
. Сред четниците са
Алексо Поройлията
и Сотир Джумалийчето от
Горна Джумая
.
[3]
Той е районен и околийски войвода в
Петричко
(1901 - 1902),
Драмско
и
Сярско
(1903 - 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село
Баница
, Сярско, в което загива
Гоце Делчев
, но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.
[4]
По време на
Илинденско-Преображенското въстание
в
Пирин
на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на
Яне Сандански
, капитан
Юрдан Стоянов
и
Стоян Мълчанков
с общо 160 души водят
голямо сражение
с 600 души турска войска при оброчището ?Света Троица“,
Мелнишко
. Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в
нападението над турския гарнизон в село Обидим
, заедно с
Иван Апостолов
,
Стоян Мълчанков
и
Никола Груйчин
на 13 и 14 септември и в последвалия
бой в Харамибунар
на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в
Кумановско
(1905), отново в Сярско (1906) и
Велешко
(1907 ? 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с
Атанас Спасов
и
Никола Пантушев
се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков,
Тане Николов
,
Иван Наумов
,
Христо Цветков
,
Петър Ацев
,
Мирчо Найдов
,
Христо Попов
и местните войводи
Секула Ораовдолски
и
Велко Попадийски
взима участие в
битката на Ножот
през юли 1907 година.
След
Младотурската революция
в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.
[7]
През 1912 година Чаков взима участие в
Балканската война
като войвода на чета № 11 на
Македоно-одринското опълчение
.
[8]
Заедно с
Андон Кьосето
,
Йонко Вапцаров
,
Георги Занков
,
Лазар Колчагов
,
Таско Кочерински
,
Лазар Топалов
,
Стефан Чавдаров
,
Пейо Яворов
и други събират сборна чета, която се ръководи от
Христо Чернопеев
. Заедно с 12-а рота от
27-и Чепински полк
четата атакува
Мехомия
. Освобождават още
Банско
,
Драма
,
Неврокоп
и
Кавала
, като превземат града, без да се даде и един изстрел.
Чаков участва в
Първата световна война
като старши подофицер 9-а погранична дружина от 85-и полк
[10]
, тогава негов четник е сетнешният воденски войвода
Йордан Лазаров
. Уволнен е от служба поради болест и заминава за
Ксанти
, където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница и ги мести в Ксанти, а след Първата световна война в Пловдив. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на
Тодор Александров
ги излагат 10 дни за поклонение в църквата ?Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в
Илинденската организация
.
Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.
[11]
[12]
[13]
[14]
Погребан е в София.
[15]
- Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот. Алманах ?Янтра“, 1983, кн. 4, с. 174-201.
- "Дневник на революциония ми живот"
, публикувано в сп. "Янтра", брой 4, Велико Търново, 1983 година
- "Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев"
, публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година
- "Из моите спомени. Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев"
, публикувано в сп. "Българска Мисъл", книга IX, София, 1935 година
- "Последните часове на Гоце Делчев"
, публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 45, София, 1932 година
- "Последните дни на Гоце"
, публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 3, София, юли 1927 година
- "Прибирането костите на великия революционер-апостол Гоце Делчев"
, публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 6 (46), София, 1933 година
- ↑
Пеловски, Филип.
Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г
. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021.
ISBN 978-619-1885718
. с. 147.
- ↑
Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив
. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека ?Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 212.
- ↑
Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво ?Марин Дринов“,
ISBN 954-430-922-5
, стр. 343, 344
- ↑
Васил Станчев, ?Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора 2003 г., стр.8
- ↑
?Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑
?Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑
Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.
- ↑
Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“
. София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006.
ISBN 954-9800-52-0
. с. 794, 892.
- ↑
Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“
. София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006.
ISBN 954-9800-52-0
. с. 331.
- ↑
Николов, Борис Й
.
Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник
. София, Издателство ?Звезди“, 2001.
ISBN 954-9514-28-5
. с. 184.
- ↑
95 години от гибелта на Гоце Делчев, спомени на Михаил Чаков
, архив на
оригинала
от 26 октомври 2009
,
https://www.webcitation.org/query?id=1256579631568244&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/m_chakov.html
, посетен на 26 октомври 2009
- ↑
Безсмъртните рицари от Ножот
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 513-514.
- ↑
Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 371.
- ↑
Парцел 6
// София помни. Посетен на 2022-09-03.