Михаил Обренович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Обренович
Михаило Обренови?
Княз на Сърбия
Роден
Починал
Белград , Княжество Сърбия
Погребан Белград , Сърбия
Управление
Период 8 юли 1839 ? 14 септември 1842
26 септември 1860 ? 10 юни 1868
Предшественик Милан Обренович II и Милош Обренович
Наследник Александър Караджорджевич и Милан Обренович
Семейство
Род Обреновичи
Баща Милош Обренович
Братя/сестри Милан Обренович II
Подпис
Михаил Обренович в Общомедия

Михаи?л Обре?нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.

Първо управление и изгнание [ редактиране | редактиране на кода ]

Михаил Обренович е син на княз Милош , основателя на династията на Обреновичите , и княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович II . [1]

Първото му управление, продължило три години (1839 ? 1842), протича в непрекъснати борби с привържениците на конституцията от 1838 година (т.нар. уставобранители ), които се борят за ограничаване на княжеската власт и се ползват с подкрепата на сюзерена на сръбското княжество ? османския султан Абдул Меджид I . През август 1842 година противоборството им прераства в открит бунт начело с Тома Вучич Перишич . Михаил е принуден да се спасява през Сава на австрийска територия . [2]

Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко . [1] През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година). [3] Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година. [1]

Второ управление [ редактиране | редактиране на кода ]

Вътрешна политика [ редактиране | редактиране на кода ]

Княз Михаил започва второто си управление с конституционна реформа. През 1861 година той свиква народна скупщина , пред която утвърждава новите принципи за управление на сръбското княжество: съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете на княза (който определя състава на правителството и Държавния съвет по свое усмотрение), свеждане на правомощията на Държавния съвет в законодателната област и централизация на управлението. [4]

След като укрепва едноличния си режим с помощта на министър-председателя Илия Гарашанин и вътрешния министър Никола Христич , княз Михаил се заема с преустройство на въоръжените сили на сръбското княжество. На мястото на малобройната княжеска войска той създава масова ?народна войска“ и я въоръжава с модерни за времето пушки и артилерия. [4]

Външна политика [ редактиране | редактиране на кода ]

Паметник на Михаил Обренович в София ( 42°40′ с. ш. 23°18′ и. д. ? / ? 42.674° с. ш. 23.308683° и. д. )

Военната реформа е елемент от подготовката на Сърбия за война с Османската империя . Княз Михаил си поставя за цел отхвърляне на васалната зависимост от султана, освобождаване на всички сърби от турска власт и обединение на южните славяни в обща държава. До въоръжен сблъсък се стига още през юни 1862 година, когато османският гарнизон на Белградската крепост подлага града на артилерийски обстрел . Пет години по-късно княз Михаил постига по мирен път изтеглянето на османските войски от столицата си и другите сръбски градове. [3] Успоредно с това полага усилия за създаване на антиосманска коалиция. Резултат от тези усилия е поредица от договори от 1866-1868 година с Черна гора , Гърция , Румъния и част от българската емиграция [3] , известни под името Първи балкански съюз .

С противопоставянето си срещу Османската империя княз Михаил Обренович привлича в Сърбия много български национал-революционери начело с Георги Раковски , който образува през 1862 година Първата българска легия в Белград. [5] През 1867 година сръбското правителство води преговори с Добродетелната дружина за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава начело с княз Михаил. [6] Тогава в Белград е образувана Втората българска легия , но и тя, както Първата, е разпусната след като сръбските власти уреждат отношенията си с турските. [7]

Княз Михаил Обренович е убит на 29 май (10 юни нов стил) 1868 година в парка ?Кошутняк“ край Белград. Атентатът е организиран от лица, близки на детронирания Александър Караджорджевич . [8]

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ а б в Hosch, Edgar. Mihailo Obrenovi? , в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Sudosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. Munchen, 1979. с. 186. Посетен на 4 февруари 2018.
  2. ↑ Jованови?, Слободан. Михаило Обренови?, в: Станоjеви?, Ст. (ред.). Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка. II. К?ига . Загреб, 1927. с. 844. Посетен на 4 февруари 2018.
  3. ↑ а б в Hosch 1979 , с. 187.
  4. ↑ а б Jованови? 1927 , с. 845.
  5. ↑ Генчев, Николай. Българско възраждане . София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 327-328. Посетен на 4 февруари 2018.
  6. ↑ Генчев 1988 , с. 334 ? 335.
  7. ↑ Генчев 1988 , с. 345 ? 346.
  8. ↑ Jованови? 1927 , с. 845 ? 846.
Милан Обренович II → княз на Сърбия ( 1839  ? 1842 ) → Александър Караджорджевич
Милош Обренович → княз на Сърбия ( 1860  ? 1868 ) → Милан Обренович IV
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Михаил_Обренович&oldid=11817127 “.