Митрополит

Митрополи?т (на гръцки : μητροπολ?τη? ) е най-старата епископска титла в Църквата . Първоначално митрополит е бил епископ на християнска църква с резиденция в столица или митрополия ( μητρ?πολι? ) на Римска провинция.

Древната църква [ редактиране | редактиране на кода ]

Титлата митрополит се среща за пръв път в каноните на Никейския Вселенски Събор 325 г. 34-то Апостолно правило определя: ?епископите на всеки народ да знаят първия от тях и да го признават за главен, и да не творят нищо, което превишава тяхната власт, без негово знание.“ Митрополитите са свиквали и били председатели на поместни събори в своята епархия ( ? ?παρχ?α ).

Българска православна църква [ редактиране | редактиране на кода ]

На Осмия вселенски събор (869 ? 870), на извънредно заседание, състояло се след закриването на събора на 4 март 870 г. се учредява български църковен диоцез , начело на който е поставен гъркът Георги, с титла ?митрополит на Дръстър “ (дн. Силистра ) (870- ок. 886 г.), който обаче пребивавал постоянно не в своя епархийски център Дръстър, дн. Силистра, а в столицата Плиска, град от същата епархия), директно подчинен на Константинополската патриаршия. Българската църква е устроена по византийски модел и има тогава 7 митрополита: Дръстърска (първенствуващата епархия на България и собствена катедра на всебългарския архиепископ); Филипополска (дн. Пловдив ); Бдинска (дн. Видин ); Средецка (дн. София ); Лихнидска (дн. Охрид ); Моравска (дн. несъществуващ град по р. Морава ) и Брегалнишка (дн. несъществуващ град при с. Козяк , Щипско ). Възприемат се и други по-низши духовни санове: хартофилакс , синкел и екзарх . През седемдесетте и осемдесетте години на IX в. в България са били учредени много други епархии (митрополии и епископии): Проватска (дн. Провадия ); Белградска ; Червенска (дн. село Червен (Област Русе) ); Деволска (дн. несъществуващ град в южна Албания ) и др., а вероятно и Скопска; Велбъждска (дн. Кюстендил ); Пелагонийска (Битолско-Прилепска); Нишка и др.

По времето на цар Иван Асен II (1218 ? 1241) е имало 10 митрополии от общо 14 епархии. По време на османската власт някои от митрополиите са били понижени в ранг епископия. Знае се, че през 17 век на Търновския митрополит са подчинении Ловчанския , Червенския и Преславсият епископи. От 18 век до създаването на Екзархата през 1871 г. висшето духовенство по българските земи се състои от гърци. Броят се само 12 българи ? епископи и митрополити (владици). На 12 февруари 1872 г. синодът на Българската екзархия избира първия български екзарх ? Иларион Ловчански . След четири дни по внушение на правителството и молба за оставка от Иларион Ловчански като стар и болен, на извънредно заседание на 16 февруари 1872 г. синодът избира за екзарх Видинския митрополит Антим I . Първите български митрополити (владици), признати от султана са Иларион Макариополски , Натанаил Охридски , Антим Видински и Иларион Ловчански.

Понастоящем 15-те български епархии на Българската православна църква се управляват от своя архиерей , който носи титлата ?митрополит“. 13 от епархиите се намират на територията на България ? Варненска и Великопреславска , Великотърновска , Видинска , Врачанска , Доростолска , Ловчанска , Неврокопска , Плевенска , Пловдивска , Русенска , Сливенска , Софийска , Старозагорска . Другите две са на САЩ, Канада и Австралия със седалище в Ню Йорк и Западно- и Средноевропейска епархия със седалище в Берлин .

Руска православна църква [ редактиране | редактиране на кода ]

В Руската църква след покръстването през 988 г. Киевският и на цяла Русия митрополит е назначаван в Константинопол с указ на императора и патриарха. При учредяването на Московския патриархат през 1589 г. се създават четири катедри, начело с митрополити (Новгородска, Ростовска, Казанска и Крутицка), но без митрополии. Руските митрополити са се отличавали по онова време от другите епископи и от архиепископите само по почест.