Мирей Дарк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирей Дарк
Mireille Darc
френска актриса
Мирей Дарк (2014)
Мирей Дарк (2014)

Родена
Мирей Егроз
Починала
28 август 2017  г. (79 г.)
Париж , Франция
Погребана Монпарнаско гробище , Париж , Франция

Националност   Франция
Работила актриса
Актьорска кариера
Активност 1960?2015
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион 2005 Кавалер на Ордена на Почетния легион 2006
Семейство
Съпруг Паскал Деспрес
(1996-днес)
Партньор Ален Делон
(1968?1982)

Уебсайт www.mireille-darc.fr
Мирей Дарк в Общомедия

Мирей Дарк (на френски : Mireille Darc ) е френска актриса, сценаристка , режисьорка и фотомодел. [1] През 2006 година става дама на Почетния легион на Франция . [2]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Родена е на 15 май 1938 г. в Тулон , Франция . [3] Баща ? е градинар, а майка ? е продавачка в магазин за хранителни стоки. [3] Завършва Консерваторията по драматични изкуства в Тулон, след което през 1959 г. се премества да живее в Париж в преследване на актьорска кариера. [3]

В началото работи като модел, а след това получава малки роли. Дебютира в телевизията през 1960 г., а първата си голяма роля получава през 1964 г. във филма ? Господинът “ с партньор Жан Габен . През 1966 г. получава първата си голяма награда за ролята във филма ? Галя (Galia) “ на режисьора Жорж Лотнер , с когото ще направи общо 13 филма. За ролята си във филма Мирей бива заставена да се изруси и остава характерна блондинка до края на живота си. През 1966 г. получава прякора си ?Големият скакалец“ (на френски : La Grande sauterelle ) след участие в едноименния филм.

През 1968 г. среща Ален Делон и двамата остават заедно 15 години [4] , като участват съвместно в повече от 7 филма. През 1970 г. Мирей Дарк поднася оригинален подарък на Ален Делон , написвайки сценарий за филм, посветен на идеалната съвременна любов, ? Madly “, в който двамата изпълняват главните роли.

Мирей Дарк придобива огромна популярност с участието си като партньорка на Пиер Ришар в два филма на режисьора Ив Бернар , показвани с успех и в България , ? Високият рус мъж с черната обувка “ (1972) и ? Завръщането на високия рус мъж “ (1974).

През 1980 г. претърпява операция на сърцето, а през 1983 г. се разделя с Ален Делон . Мирей преживява тежко раздялата, по-късно през същата година претърпява автомобилна катастрофа, след което е обездвижена за три месеца заради фрактура на гръбначния стълб. [5] Малко след това през същата година Мирей Дарк и Ален Делон се разделят окончателно.

Със съпруга си Паскал Депре през 2014 г.

През 1984 г. Мирей Дарк се омъжва за журналиста и автор Пиер Баре , който се разболява и умира 5 години по-късно. От 2002 г. е омъжена за архитекта Паскал Депре .

През 2003 г. Мирей Дарк и Ален Делон се снимат заедно в телевизионния сериал ?Франк Рива“, а през 2006-2007 г. играят заедно на театралната сцена в ? Мостовете на Медисън “, адаптация на романа на Робърт Джеймс Уолър .

През 2006 г. Мирей Дарк публикува автобиография със заглавие ?Докато бие сърцето ми/Tant que battra mon coeur“, през същата година получава от президента на Франция Жак Ширак отличителните знаци на Дама на Ордена на почетния легион .

Гробът на Мирей Дарк в Монпарнас.

Мирей Дарк умира на 28 август 2017 г. в Париж.

Погребана е на 1 септември 2017 г. в гробището Монпарнас . [6]

Избрана филмография [ редактиране | редактиране на кода ]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1965 Важни персони Les Bons Vivants Мари Круше Жорж Лотнер , Жил Гранжие
1968 Женихът Pouic-Pouic Патрисию Жан Жиро
1970 Борсалино Borsalino проститутка Жак Дере
1972 Високият рус мъж с черната обувка Le Grand Blond avec une chaussure noire Кристин Ив Робер
1974 Борсалино и компания Borsalino and Co. проститутка Жак Дере
1981 За кожата на едно ченге Pour la peau d'un flic момиче на перехода Ален Делон

Библиография [ редактиране | редактиране на кода ]

  • Jamais avant le mariage , Paris, Ramsay, 1982, 198 p. ISBN 2-85956-282-6
  • в съавторство с Lionel Duroy, Tant que battra mon cœur , Paris, XO editions, 26 septembre 2005, 349 p. ISBN 2-84563-239-8
  • в съавторство с Lionel Duroy, Mon pere: recit , Paris, XO editions, 14 mai 2008, 216 p. ISBN 978-2-84563-388-9
  • в съавторство с Richard Melloul, Une femme libre , Flammarion, 6 novembre 2013, 283 p. ISBN 978-2-08-130789-6

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Mireille Darc (1938?2017) , IMDb.com.
  2. Mireille Darc ? Site officiel // mireille-darc.com. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  3. а б в Mireille Darc // AlloCine. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  4. Mireille Darc // Purepeople.com. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  5. Mireille Darc ? La biographie // Gala.fr. Посетен на 22 ноември 2014. (на френски)
  6. ?Obseques de Mireille Darc: Pascal Desprez et Alain Delon unis dans le chagrin“, article du journal Le Figaro , du 1er septembre 2017.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]