Минало несвършено време

Минало несвършено време (лат. имперфект ) е глаголно време , което изразява действие, случващо се в определен минал момент. Действието е започнало преди този минал момент и е продължило след него. Няма значение дали действието е продължило до момента на говорене, или е свършило преди това: минало несвършено време въобще не показва отношение на действието към сегашния момент (момента на говорене). ^[1]

Минало несвършено време имат както глаголите от несвършен вид , така и тези от свършен вид . ^[1]

Образуване [ редактиране | редактиране на кода ]

Формите на глагол в минало несвършено време се получават с помощта на следните окончания за лице и число:


	ед.ч.	мн.ч.
1 л.	-х	-хме
2 л.	-ше	-хте
3 л.	-ше	-ха

От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало несвършено време:

ти четеше ? той/тя/то четеше ;
ти играеше ? той/тя/то играеше ;
ти мислеше ? той/тя/то мислеше ;
ти вървеше ? той/тя/то вървеше ;
ти гледаше ? той/тя/то гледаше .

Гласната пред окончанието зависи от спрежението на глагола.

Първо и второ спрежение [ редактиране | редактиране на кода ]

Към първо и второ спрежение се числят глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на -е или -и . Примери:

чета ? чет е (I спрежение);
пиша ? пиш е (I спрежение);
ходя ? ход и (II спрежение);
стоя ? сто и (II спрежение);
мълча ? мълч и (II спрежение).

Формата на глагола за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. се получава от формата за 3 л. ед.ч. сег.вр. чрез замяна на основната гласна ( е или и ) с някой от завършеците -ах , -ях , -ех , като само х е окончание, а гласната пред х е част от глаголната основа на минало несвършено време. Формата за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. завършва на:

-ех , когато гласната е неударена;
-ах , когато гласната е ударена и пред нея стои шушкава съгласна ( ж , ш , ч , дж );
-ях , когато гласната е ударена и пред нея не стои шушкава съгласна.

Примери за получаване на формата за 1 л. ед.ч. мин.несв.вр. от формата за 3 л. ед.ч. сег.вр.:


	I спрежение		II спрежение
	3 л. ед.ч. сег. време	1 л. ед.ч. мин.несв.вр.	3 л. ед.ч. сег. време	1 л. ед.ч. мин.несв.вр.
? е х	ка?п е обу? е мо?ж е	ка?п е х обу? е х мо?ж е х	м?сл и устро? и пъ?рж и	м?сл е х устро? е х пъ?рж е х
? а х	сеч ? реч ? теч ?	сеч а? х реч а? х теч а? х	дълж ? греш ? мълч ?	дълж а? х греш а? х мълч а? х
? я х	чет ? умр ? простр ?	чет я? х умр я? х простр я? х	търп ? сто ? та ?	търп я? х сто я? х та я? х

Както се вижда, при преминаване от сегашно към минало несвършено време ударението не се мести.

Причината за начина на формообразуване е в това, че основната гласна на минало несвършено време е променливо я . Когато е неударено, то се прегласява в е , затова завършекът -ях е ударен, а -ех не е. Във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време пред окончанието -ше променливото я също се прегласява в е , тъй като сричката -ше съдържа двойна мекост (меката гласна е и шушкавата съгласна ш , която в миналото е била мека). Ето защо във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време двата завършека ( -ях и -ех ) приемат една и съща форма ( -еше ). Обаче пред окончанията -хме и -хте променливото я не се прегласява в е , тъй като някога тези окончания са съдържали ер голям след звука х , поради което не е имало условия за преглас на я в е . Ето защо глаголите, които в 1 л. ед.ч. на минало несвършено време завършват на -ях , в 1 и 2 л. мн.ч. завършват понастоящем на -яхме и -яхте съответно (а -ех се променя в -ехме и -ехте съответно).

Когато основната гласна е ударена и според горните разсъждения трябва да бъде я , но пред нея стои шушкава съгласна, тогава я се заменя с а , тъй като шушкавите съгласни понастоящем са винаги твърди в българския книжовен език . Така формите на глагола за минало несвършено време завършват на -ах , -ахме , -ахте , -аха ; обаче пред -ше пак настъпва преглас и съответните форми завършват на -еше . Тоест всички глаголи от I и II спрежение завършват на -еше във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време.

Примери:


спрежение	I спрежение			II спрежение
1 л. ед.ч.	чет я? х	сеч а? х	ка?п e х	търп я? х	сто я? х	мълч а? х	м?сл e х	устро? е х
2 л. ед.ч.	чет ? ше	сеч ? ше	ка?п e ше	търп ? ше	сто ? ше	мълч ? ше	м?сл e ше	устро? е ше
3 л. ед.ч.	чет ? ше	сеч ? ше	ка?п e ше	търп ? ше	сто ? ше	мълч ? ше	м?сл e ше	устро? е ше
1 л. мн.ч.	чет я? хме	сеч а? хме	ка?п e хме	търп я? хме	сто я? хме	мълч а? хме	м?сл e хме	устро? е хме
2 л. мн.ч.	чет я? хте	сеч а? хте	ка?п e хте	търп я? хте	сто я? хте	мълч а? хте	м?сл e хте	устро? е хте
3 л. мн.ч.	чет я? ха	сеч а? ха	ка?п e ха	търп я? ха	сто я? ха	мълч а? ха	м?сл e ха	устро? е ха

Основната гласна е част от основата, а не от окончанието.

Дълго време са били приемани (макар и като непрепоръчителни) дублетни форми с ударен завършек ??х в 1 л. ед.ч. в следните случаи:

Вместо -я?х , когато пред я има гласна: сто я? х и сто ? х , бро я? х и бро ? х и т.н.
Вместо -а?х , когато пред а има шушкава съгласна: мълч а? х и мълч ? х , жуж а? х и жуж ? х и т.н.

Такива дублети са били допускани (макар и като непрепоръчителни) във всички лица и числа на минало несвършено време, чиито окончания съдържат х ( сто я? хме и сто ? хме , мълч а? ха и мълч ? ха ), а също и при миналите несвършени деятелни причастия ( сто я? л и сто ? л , жуж а? ли и жуж ? ли ).

Понастоящем тази дублетност е премахната: книжовноезиковата норма не допуска форми като сто ? х , бро ? х , мълч ? ха , сто ? л , жуж ? ли и т.н. ^[2]

Трето спрежение [ редактиране | редактиране на кода ]

От трето спрежение са тези глаголи, които в 3 л. ед.ч. сегашно време завършват на -а или -я . Тази форма се нарича основа на глагола. Когато към нея се добавят окончанията от таблицата в началото на раздела, се получава спрежението в минало несвършено време. При тези глаголи ударението пада винаги върху основата и също не се мести при преход от сегашно към минало несвършено време.

Примери:


спрежение	III спрежение
1 л. ед.ч.	разб?р а х	отва?р я х
2 л. ед.ч.	разб?р а ше	отва?р я ше
3 л. ед.ч.	разб?р а ше	отва?р я ше
1 л. мн.ч.	разб?р а хме	отва?р я хме
2 л. мн.ч.	разб?р а хте	отва?р я хте
3 л. мн.ч.	разб?р а ха	отва?р я ха

При глаголите от III спрежение, когато основата им завършва на я , то не се прегласява в е пред окончанието -ше във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време.

По това глаголите от III спрежение се различават от другите две спрежения. Тази разлика е честа причина за грешки. Случва се двойка глаголи (от свършен и несвършен вид) да се различават във 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време само по буквите я и е пред окончанието -ше . В такъв случай замяната на единия глагол с другия води до промяна в смисъла.

Например глаголът забравя е от II спрежение, свършен вид (изразява еднократно действие) и формата му за 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време е забрав е ше :

Ако той забрав е ше да ми върне парите, щях да го подсетя.

А глаголът забравям е от III спрежение, несвършен вид (изразява многократно действие) и формата му за 2 и 3 л. ед.ч. на минало несвършено време е забрав я ше :

Когато той забрав я ше да ми върне парите, аз го подсещах.

Аналогична разлика има между миналите страдателни причастия :

забрав е н (еднократно) и забрав я н (многократно).

Ударение [ редактиране | редактиране на кода ]

При преминаване от сегашно към минало несвършено време ударението на глагола не се мести.

Съвпадеж с минало свършено време [ редактиране | редактиране на кода ]

Окончанията на глаголите в минало несвършено и минало свършено време съвпадат във всички числа и лица без 2 и 3 л. ед.ч. Това не означава непременно, че съвпадат и съответните глаголни форми, защото може да има разлика в основната гласна, например м?сл и х е в минало свършено време, а пък м?сл е х е в минало несвършено време. Същото се отнася и за миналите деятелни причастия: м?сл и л е свършеното , а м?сл е л е несвършеното минало деятелно причастие.

Обаче при глаголите от III спрежение и при някои други глаголи съвпадат всички форми за минало свършено и минало несвършено време с изключение на 2 и 3 л. ед.ч. Например отва?рях , разб?рахме , съв?твахте и търпя?ха са форми едновременно за минало свършено и минало несвършено време. Същото важи и за причастията (във всички родове и числа): търпя?л , разб?рала , отва?ряло и съв?твали са едновременно свършени и несвършени минали деятелни причастия. В тези случаи разликата може да се разбере само от контекста.

Употреба [ редактиране | редактиране на кода ]

Основната употреба на минало несвършено време е да изразява действия, които са се извършвали в минал ориентационен момент и не са били прекратени в него:
- Еднократни действия в процес на извършване:
  Когато се прибрах снощи, брат ми четеше някаква книга.
- Повтарящи се действия в миналото (извършвани около някакъв минал ориентационен момент, макар и не точно в него):
  Като малък ходех на училище всеки ден.
  Когато го срещнах преди два месеца, той работеше като готвач.
Минало несвършено време има и модална употреба ?за досещане“, ?за припомняне“: ^[1]
Ти утре кога заминаваше?
Действието ще се извърши в бъдеще. Говорещият пита, все едно че е получил сведението по-рано, но е забравил. Тук минало несвършено време е употребено модално (?за припомняне“) вместо сегашно време, все едно че събеседникът е казал преди малко:
Утре заминавам в 10 часа.
На свой ред сегашното време в това изречение е използвано преносно вместо бъдеще време (за действие, което е било запланувано по-рано).

Тъй като глаголите от свършен вид изразяват завършено действие, те нормално не могат да се употребяват самостоятелно в минало несвършено време (нито в сегашно време). Могат обаче да се употребяват в подчинено изречение, защото там означават предстоящо действие (бъдеще в миналото):
След като ми кажеше всички подробности, щях да го оставя на спокойствие.
Тази употреба е аналогична на употребата на глаголи от свършен вид в подчинено изречение в сегашно вместо бъдеще време.

В минало несвършено време се употребяват самостоятелно (например в главно изречение или в просто изречение) поначало само глаголи от несвършен вид . Когато обаче се описва поредица от обичайно повтарящи се действия в миналото, могат да се използват глаголи и от двата вида. ^[1]

Пример:

Несвършен вид:
Сядаше вечер при огнището, сготвяше нещо вкусно, разказваше приказка на децата... Вкъщи ставаше спокойно и радостно.
Свършен вид:
Седнеше вечер при огнището, сготвеше нещо вкусно, разкажеше приказка на децата... Вкъщи ставаше спокойно и радостно.
Въпреки че глаголите от първото изречение са употребени самостоятелно в минало несвършено време, подразбира се подчиненост на изречението. Действително, двете изречения могат да се свържат с подчинителна връзка:
Като седнеше вечер при огнището, сготвеше нещо вкусно и разкажеше приказка на децата, вкъщи ставаше спокойно и радостно.

Минало несвършено е основното описателно време, а минало свършено е основното разказвателно време в плана на миналото. Когато се употреби поредица от глаголи в минало свършено време , тя описва низ от последователно приключили действия. За тях може да се направи малък филм, който да отразява динамиката им; те обаче не могат да се поберат в един кадър. Напротив, дори да се употреби поредица от глаголи в минало несвършено време, действието няма да се придвижи напред, а ще остане в един и същи миг от миналото. Поредица от глаголи в минало несвършено време описва едно и също състояние, един кадър от филма, тоест нещо, което може да се нарисува или фотографира. ^[3]

Пример (текст от Св. Минков):
Непознатият натисна звънеца. Някъде между стените на къщата избръмча сякаш заплетена в паяжина муха, после се чуха леки стъпки, в бравата щракна ключ, вратата се отвори . На прага стоеше стара жена, наметната с шал. Малките ? нозе бяха обути в грамадни вълнени пантофи, посивялата ? коса излъчваше сребристо сияние в мрака.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ ^а ^б ^в ^г Петър Пашов , Практическа българска граматика , София, 1989, стр. 114 ? 115.
↑ Служба за езикови справки на ИБЕ-БАН, Коя е правилната глаголна форма ? жужали или жужели ?
↑ Петър Пашов , Практическа българска граматика , София, 1989, стр. 136.

[pashov-1] а ^б ^в ^г Петър Пашов , Практическа българска граматика , София, 1989, стр. 114 ? 115.

[2] Служба за езикови справки на ИБЕ-БАН, Коя е правилната глаголна форма ? жужали или жужели ?

[3] Петър Пашов , Практическа българска граматика , София, 1989, стр. 136.

[1]

[2]

[3]