한국   대만   중국   일본 
Милко Балев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Милко Балев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милко Балев
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 17 юли 1979  ? 13 декември 1989
Предшественик Мишо Мишев
Наследник Чудомир Александров
Лична информация
Роден
Починал
София , България
Националност   България
Деца Калин Балев
Владимир Балев
Полит. партия БКП (1942 ? 1989)
Портал  Портална икона  Политика

М?лко Ка?лев Ба?лев е политик от Българската комунистическа партия . Член е на Политбюро и секретар на ЦК на БКП , заслужил деятел на културата.

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Роден е в Троян на 14 август 1920 г. Следва право в Софийския университет . Член е на Работническия младежки съюз от 1936 г. и на БКП от 1942 г. През 1941 г. става секретар на РМС в родния си гр. Троян и ръководи нелегалната младежка бойна група в Троянска околия. През 1943 г. е арестуван и осъден на смърт, но присъдата е заменена с доживотен затвор. До 9 септември 1944 г. е политически затворник. След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Троян, член на ЦК на РМС, а след това и заместник-завеждащ отдел в ЦК на ДСНМ. [1]

От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП: в отдел ?Пропаганда и агитация“, а малко по-късно става технически помощник на секретаря на ЦК Тодор Живков . [2]

Секретар е на ЦК от 1979 г. и е член на Политбюро от 1982 г. Председател е на Комисията по външнополитически въпроси, на Координационния съвет за задгранична пропаганда, на Комисията по външна политика.

Депутат е в VI, VII, VIII и IX народно събрание на Народна република България. Повече от 3 десетилетия е началник на кабинета на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков  ? от 1954 до 1986 г. На тази длъжност си спечелва прозвището ?сивият кардинал на БКП“. Кабинетът, състоящ се от 4 ? 5 души, няма формална роля в политическата йерархия, но подпомага диктатора в ежедневната му работа, като по този начин има значителен принос към неговите решения. [2]

През 1981 ? 1989 г. е и Член на Държавния съвет на НР. България. Ръководи пряко насилственото преименуване и последвалото изселване на българските турци, процес останал известен в историята като ? възродителен процес “. [3] Отговорен редактор е на 38-те тома със съчинения на Тодор Живков. Награден с ордените Георги Димитров и 13 века България

През пролетта на 1986 година е освободен от поста на началник на кабинета на Живков. Причина за това става личното му приятелство с разследвания за корупция Георги Вутев и подобни подозрения към самия него. [2]

Изключен е от БКП на 13 декември 1989 г., отнети са му всички почетни звания. Осъден е на 2 г. затвор през 1992 г., присъдата е променена в условна.

Умира в София на 8 октомври 2002 г.

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 304
  2. а б в Христо, Христов . Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1 . с. 131 ? 132, 139.
  3. Живков и ?възродителния“ процес. Част 4: Признанията на Милко Балев, ръководител на специалната комисия за преименуването // Държавна сигурност.com. Посетен на 25 юли 2014.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]