Мечът на Осман (на турски : Osman'ın Kılıcı ) ^[1] или още и Таклиди сеиф (на османски турски : Taklid-i Seyf ) е символ на султанската власт. Връчван е в османския държавен церемониал по възцаряване (на турски : Kılıc alayı ) на султаните на Османската империя, а след Селим I ? и на халифите на правоверните ^[2] .

Свързва се с Осман I , основател на Османската династия . Практиката се сочи в записки от неговия ментор и свекър Шейх Едебали ^[3] .

Държавната церемония по опасване с меча на Осман се провежда в рамките на две седмици след възкачването на султана на престола. Тя се провежда в мавзолейния комплекс в Еюп на Златния рог , като новият султан се качва на борда на кораб и преминава през Константинопол по вода към двореца Топкапъ (където султанът пребивава). Мавзолейният комплекс Еюп е построен от Мехмед II в чест на Абу Аюб ал-Ансари , предводител на Мохамед , загинал по време на първата мюсюлманска обсада на Константинопол през 7 век . Така османските султани получават одобрението и Божията волята на Пророка ^[4] .

Церемониалът има семантично-символично и приемствено значение, което се свързва с Иконийския султанат и дервишите от ордена Мевлеви още от 1299 г., като първоначално се изпълнявал в Бурса и по-късно бил преместен в Константинопол. ^[5] Преди 1909 г. не е било допустимо друговерци да вземат участие в церемонията, но на 10 май 1909 г. при възкачването на Мехмед V за пръв път се допуска участието на представители на всички религиозни общности в Османската империя, както и на Шейх юл-исляма и на главния равин . Церемонията е описана от кореспондента на The New York Times ^[6] . Последната церемония с меча на Мехмед VI даже е кинематографирана ^[7] .

Източници [ редактиране | редактиране на кода ]