한국   대만   중국   일본 
Методи Патчев ? Уикипедия Направо към съдържанието

Методи Патчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Методи Патчев
български революционер
Роден
Починал
7 април 1902  г. (26 г.)
Методи Патчев в Общомедия

Методи Якимов Патчев , наречен Попчето [1] и дядо Христо [2] , е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация . [3]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Методи Патчев е роден на 7 май 1875 година в Охрид . [4] Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив . В 1896 година се завръща в Охрид и заедно с Христо Узунов става учител в училището ? Св. св. Кирил и Методий “ в Кошища . В същото време влиза и в редовете на ВМОРО. По-късно учителства в село Ехловец .

Съгражданинът му Петър Карчев описва Патчев така:

? Методи Патчев ? винаги засмян, с благ израз на лицето, с очи, които излъчваха някаква детска доверчивост, с характерна бенка на бузата под дясното око, с черна завързана връзчица (?патлика“) върху колосан галосник с лимонов цвят… [5] “

През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбоманина предател Димитър Гърданов , в чиято къща е отворено сръбско училище. На 5 август 1898 година, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев , сина на Григор Пърличев , [6] убива в центъра на Охрид Гърданов и макар да няма свидетели на убийството, е арестуван и осъден на 15 години. Лежи в Битолския затвор до амнистия през юни 1901 година. [7]

Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година [8] , но вместо това става нелегален четник при Марко Лерински , а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско. [9] През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода Тале Горанов .

Предадена от кмета на Кадино село , на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива. [10] [4] [11] Сред загиналите е и четникът Арсо Цветков . Вследствние на сражението избухва Кадиноселската афера .

След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.

Спомен [ редактиране | редактиране на кода ]

Паметникът ?Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Патчев (четвърти в първата колона).

На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Северна Македония , сред които улица в квартал ? Разсадник-Коньовица “ в София ( Карта ). За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си ?Кадино-селските герои“, включено в цикъла ?На загиналите“ от сбирката ?Стихове“, издадена през 1904 година.

През 1904 година във Филаделфия , САЩ български преселници създават Македоно-одринско благотворително дружество ?Методи Патчев“. [12]

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

  • "Методи Я. Патчев" , възпоменателен биографичен материал на Христо Матов, публикуван в сп. "Македонска зора", год. 2, бр. V, София, 1904 година

Вижте също [ редактиране | редактиране на кода ]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. ↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство ?Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  2. ↑ Пърличев, Кирил . 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5 . с. 36.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство ?Марин Дринов“, София 2005, с. 334.
  4. ↑ а б Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство ?Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 125.
  5. ↑ Карчев, Петър . През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X . с. 11.
  6. ↑ Църнушанов, Коста . Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него . София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 1992. с. 120.
  7. ↑ Силяновъ, Христо . Освободителнит? борби на Македония . Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 71.
  8. ↑ ?Македонска зора“ , бр. 15, стр. 5-7.
  9. ↑ Силяновъ, Христо . Освободителнит? борби на Македония . Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 136.
  10. ↑ Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр. Силянов, 1902 г.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 347.
  12. ↑ Трайков, Веселин . История на българската емиграция в Северна Америка : От началото ? през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 1993. с. 160 - 161.

Външни препратки [ редактиране | редактиране на кода ]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Методи Патчев
     Портал „Македония“          Портал ? Македония “     
Взето от ? https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Методи_Патчев&oldid=12183098 “.