Методи Алексиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Методи Алексиев .

Методи Алексиев
български революционер

Роден
Починал

Учил в Солунска българска мъжка гимназия
Награди ?За заслуга“
Методи Алексиев в Общомедия

Методи Алексиев Янушев е български революционер , деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Българската комунистическа партия . [1] [2]

Биография [ редактиране | редактиране на кода ]

Алексиев е роден на 27 февруари 1887 година в град Велес , тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Солунската българска мъжка гимназия , където става член на ВМОРО. В 1906 година, преследван от властите, заминава за Сяр и учи в Българското педагогическо училище . Става нелегален и влиза в Горноджумайската чета, на която е секретар, а по-късно е в щаба на четата на Яне Сандански (1906 ? 1908). [2]

Седнали от ляво надясно: Костадин Самарджиев Джемото , Христо Чернопеев , Петър Китанов .
Прави: Мирчо Икономов , Пандо Попманушев , Михаил Шкартов и Методи Алексиев, 1908 г.

В 1908 година след Младотурската революция се легализира и става учител. В 1912 година след избухването на Балканската война е начело на чета, подпомагаща действията на българската армия в Разлога и Драмско . [2] По-късно служи в Нестроевата рота на 14-а воденска дружина на Македоно-одринското опълчение . Носител е на бронзов медал. [3]

В 1913 година влиза в Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) . През Първата световна война служи в 29-и пехотен полк и участва във Владайския метеж в 1918 година. [2]

След войната се установява в Горна Джумая и от 1920 до 1923 година е член на Окръжния комитет на БКП. [2] Касиер е на кооперация ?Освобождение“ в града. [1] През Септемврийското въстание командва въстаническа чета в Горноджумайския въстанически отряд ?Христо Ботев“ . Задържан е като заложник в четата на Алеко Василев и по-късно е освободен. Продължава да се занимава с комунистическа дейност и работи за възстановяване на организацията на БКП в Горна Джумая. [4] [1]

По време на Горноджумайските събития през септември 1924 година дейци на Вътрешната македонска революционна организация го отвличат от читалището в Петрич и го убиват по пътя от Горна Джумая за Покровник . [4] [5] [6] [1] [7]

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

  1. а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 29.
  2. а б в г д Енциклопедия ?Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция ?Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 15.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция ?Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция ?Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 17.
  4. а б Енциклопедия ?Пирински край“ , том I. Благоевград, Редакция ?Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3 . с. 16.
  5. Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство ?Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 6.
  6. Билярски, Цочо, съставител . Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  7. Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 13.