Металоорганично
, или
органометално
, се нарича всяко
органично съединение
, в молекулите на което метален атом е свързан с един или повече въглеродни атоми от органична група.
[1]
Известни са органометални съединения с почти всички метали. Най-голямо значение имат съединенията на цинка, живака, алуминия. Дялът от химията, която ги изучава е металоорганичната химия.
Класове органометални съединения
|
|
|
|
Хексакарбонилхром, карбонилен комплекс
|
Хафниоцен дихлорид, сандвичев комплекс
|
Полидиалкилстанан, органометален полимер
|
Полифункционално органомолибденово съединение
|
Най-употребявани са органометалните съединения на алкалните и алкалоземните метали и алуминия.
[1]
В тях връзките M?C са йонни (C:
-
K
+
, C:
-
Na
+
) и ковалентни полярни (
δ-
C?Li
δ+
,
δ-
C?Mg
δ+
). В кристално състояние еднотипните (MR
n
) и смесените им органометални съединения са координационно асоциирани.
|
|
|
|
Бензилкалий
|
Винилмагнезиев бромид, Гриняров реактив
|
Трифенилалуминий
|
Тетрабутилолово, отровно
|
Органолитиевите съединения са открити от К. Циглер. Те са селективни реагенти в органичният синтез, а реактивността им нараства при координиране на подходящ бидентатен лиганд. Могат да бъдат използвани за полимеризация на алкени, алкилиране на арени и др. Органонатриевите и органокалиевите съединения са по-реактивни от органолитиевите. Използват се като реактанти при полимеризацията и съполимеризацията на 1,3-бутандиен.
Органомагнезиевите съединения са сред най-широко използваните, най често под формата на Гринярови реактиви (RMgX). Органокалциевите съединения се използват рядко в органичния синтез и са по-реактивни.
Органоалуминиевите съединения, синтезирани за първи път от Бактън и Одлинг през 1865 г., са Люисови киселини. Те биват еднотипни и смесени. Използват се като реагенти в присъединителните реакции и като катализатори за полимеризацията на алекни, алкадиени и други ненаситени въглеводороди по Циглер-Ната.
Органогерманиевите съединения имат сходни свойства с въглеводородите.
[1]
Органокалаените и органооловните съединения са стабилни на въздух и не хидролизират. Органокалаените съединения са фунгициди, а органооловните съединения са отровни.
Органоантимоновите и органобисмутовите съединения са подобни на фосфорните, но са по-основни. Могат да бъдат получени от гринярови реактиви и съответно SbCl
3
, BiCl
3
или BiCl
5
.
[2]
|
Този раздел е празен или е
мъниче
. Можете да помогнете на Уикипедия, като го
разширите
.
|
|
|
Os
2
(CO)
9
|
Сандвичеви комплекси на нептуний и плутоний
|
- ↑
а
б
в
Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 2006.
ISBN 978-954-07-2382-2
. с. 291 ? 302.
- ↑
Каррер, П. Курс органической химий. Ленинград, Государственное научно-техническое издательство химической литератур, 1962.
Нормативен контрол
| |
---|
|