Междунаро?дното пра?во
е най-общият термин, обхващащ цялата съвкупност от правоотношения с участието на чуждестранни елементи и нормативни актове, регулиращи тези отношения.
В международното право се разграничават 3 основни направления: международно публично право, международно частно право и наднационално право.
Междунаро?дното публично пра?во
е особена
правова система
, регулираща отношенията между
държавите
, посредством създадените от тях
международни организации
и някои други
субекти на международното публично право
.
Международното публично право включва следните отрасли и институти:
Междуотраслови институти:
институт ?
Международно-правна отговорност
“
институт ?
Междудържавна правоприемственост
“
В науката за международно право е отделена обща част на международното публично право.
Междунаро?дното ча?стно пра?во
(
МЧП
) е съвкупност от правни норми на вътрешнодържавното
законодателство
,
международните договори
и
правовите обичаи
, които регулират
гражданско-правните
,
трудовите
и други
отношения
, съгласувани с чуждестранните елементи.
Основна специфика на международното частно право е наличието в регулируемите правоотношения на чуждестранен елемент и използоване на
колизионни норми
.
За международното публично право думата международно означава наднационално правно урегулиране на отношенията (като правило, междудържавни). За международното частно право това означава, че регулируемите правоотношения излизат извън рамките на една държава и са свързани със система от права на други страни.
Основни различия на международното публично право от международното частно право:
- В предмета на правното регулиране
: в международното публично право основно място заемат политическите взаимоотношения между държавите, а икономическите отношения са отделени в отделен раздел на международното икономическо право; международното частно право регулира особена група от гражданско-правни отношения, имащи международен характер.
- В субектите
: в международното публично право основен субект на правоотношенията е държавата, а в МЧП ? традиционният субект на националното
гражданско право
на държавата.
- В основните
източници
: за международното публично право основен източник са международните договори и обичаи, а за международното частно право ? законодателствоото на държавите, съдебната и арбитражна практика.
На?днациона?лното пра?во
е форма на международното право, при което държавите отиват към съзнателно ограничение на някои свои права и делегирането им в наднационални органи. Нормативните актове, издавани от такива органи, по правило имат по-голяма юридическа сила, в сравнение с актовете на националното законодателство.
Най-ярък пример за наднационално право представлява
Правото на Европейския съюз
.