Махала

Махала? (през турското mahalle от арабското mahalla ? отглаголно съществително за място от глагола ?заселвам се“, означаващо ?населено място“) е част от населено място (град или село) или малко отдалечено селище , което административно се отнася към по-голямо село или град . ^[1]

Думата се използва и в много други езици (освен арабски, турски и български): на сръбски и босненски : махала или маала ; на румънски : махала ; на албански : mehalle (мъхалъ); на гръцки : μαχαλ?? (?махалас“); на цигански : махала , македонски диалект : маало/маала .

Значения на български [ редактиране | редактиране на кода ]

Думата ?махала“ навлиза в българския език по времето на османското владичество в България.

Част от населено място [ редактиране | редактиране на кода ]

В смисъла на ?част от населено място“ (по правило наименувана част) ?махала“ все повече се заменя ? особено при градовете, от ? квартал “.

Днес редица разпръснати села в България , особено в планинските райони, са разделени на махали, намиращи се на разстояние до 1 ? 2 километра една от друга, често с гориста местност между тях. Инфраструктурата в селските махали е по-слабо развита от тази в централната част на селото ? често в тях има само водоснабдяване и електроснабдяване. Улиците са по правило почвени пътища , често неосветени нощем.

Населено място [ редактиране | редактиране на кода ]

Махали са и вид малки селища в България , съществували под това наименование до влизането в сила на 14 юли 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България , след която дата са придобили статута на села . ^[2] Като пример за така променила статута си махала може да се посочи сегашното село Василковска махала , община Угърчин , област Ловеч . ^[3]

Термините махала и колиби са близки понятия за селски видове населени места в България. Според някои автори ?махала“ е по-широко понятие като обединяващо название на колиби, разположени пръснато в дадена местност.

Към 1 януари 1981 г. в България е имало 408 населени места ? махали.

Бележки [ редактиране | редактиране на кода ]

↑ Речник на българския език , т. 9, стр. 228, БАН , София , 1998 г.
↑ Съгласно § 7, ал. 3 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България : ?(3) Съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.“ Цитатът е от редакцията на закона към 3 декември 2015
↑ Справка в Националния регистър на населените места за с. Василковска махала, общ. Угърчин, обл. Ловеч ? към 1 септември 1987 г. , където фигурира като ?Вид единица: населено място ( махала )“ и към 18 юли 1995 г. , където статутът е вече променен на ?населено място ( село )“.