- Тази статия е за
леринския войвода на ВМОРО
. За костурския вижте
Марко Иванов
.
Георги Иванов Георгиев (Гюров)
, известен като
Георги Геройски
,
Марко Лерински
,
Кузман Гълъбов
или
Марко войвода
[1]
е
български
военен
и
революционер
,
войвода
на
Вътрешната македоно-одринска революционна организация
.
[2]
Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 година в
Котел
. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в
Сръбско-българската война
и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в
четническата акция
на
Македонския комитет
от 1895 година в четата на
Стойо Костов
, която опожарява
Доспат
. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
През 1900 се свързва с
Гоце Делчев
и
Гьорче Петров
, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в
Леринско
, където взима псевдонима Марко. По същото време в
Македония
влизат и
Христо Чернопеев
,
Атанас Бабата
,
Михаил Апостолов - Попето
. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.
[3]
Марко превръща Леринско в
?
|
...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...
[4]
|
“
|
Георги Попхристов
пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:
?
|
Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението
[5]
.
|
“
|
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско.
[6]
Войводата действа в
Костурско
,
Воденско
, Леринско и
Битолско
с Гоце Делчев,
Пандо Кляшев
,
Васил Чекаларов
и
Лазар Поптрайков
до началото на 1902 година.
Христо Силянов
пише:
?
|
Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като
Коте
не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото
източно наречие
, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и
Митре Влаха
, когото вече познават читателите ни.
Дине Клюсов
, по-сетнешен войвода,
Лечо Настев
, гимназист, войвода през възстанието, Кице и
Дине Абдурамана
са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите
Методи Патчев
от
Охрид
,
Славко Арсов
от
Щип
, както и пишущият.
[7]
|
“
|
След предателство на местни
гъркомани
Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село
Пътеле
(днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 година.
[8]
Погребан в черквата в
Суровичево
, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик
Георги Папанчев
и
Дине Клюсов
.
Вестник ?
Революционен лист
“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:
?
|
Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше
Кръстю Асенов
, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.
[9]
|
“
|
Кирил Пърличев
си спомня за Марко Лерински:
?
|
... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност.
[10]
|
“
|
Анастас Лозанчев
пише:
?
|
С настаняването на котленеца Георги Иванов, фелдфебел от българската армия, наречен Марко Лерински, а по-сетне и Лерински цар, за войвода - ръководител, в Леринско започва нова ера в живота на Организацията. Честен, с благ характер, горещ патриот, предан до самозабрава на делото, на което се нагърбил да служи, умеещ където трябва да се налага със сила, а на друга да пипа с кадифени ръкавици, аскет в обноски, трезвен, изпълнителен на дадени нареждания, неуморим деец, скромен, решителен, той в скоро време след като успя да сформирува една четица, стана душа на тая чета, а по-късно тая чета стана цяла школа, от която излезнаха маса млади хора, прости и с образование за войводи или помощници на войводи от старата школа.
[11]
|
“
|
На Марко Лерински е наречена улица в квартал ?
Надежда IV
“ в
София
(
Карта
).
- ?Марко войвода Лерински“
, Една статия на Христо Силянов за войводата Марко Лерински издадена във в. ?Македоно-одрински преглед“, 1903 година
- ↑
Николов, Борис Й
. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство ?Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28, 57.
- ↑
Пелтеков, Александър Г
. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014.
ISBN 9789544961022
. с. 259-260.
- ↑
Силяновъ, Христо
.
Освободителнит? борби на Македония
. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 99.
- ↑
Силяновъ, Христо
.
Освободителнит? борби на Македония
. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 133.
- ↑
Спомени на Георги Попхристов
promacedonia.org
- ↑
Лозанчев, Атанас. ?Защо бях за въстание“
, архив на
оригинала
от 28 октомври 2007
,
https://web.archive.org/web/20071028151357/http://www.vmro.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=33
, посетен на 5 септември 2008
- ↑
Силяновъ, Христо
.
Освободителнит? борби на Македония
. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 136.
- ↑
Енциклопедия ?България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 74.
- ↑
Революционен лист, 17 септември 1904 година.
- ↑
Пърличев, Кирил
. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999.
ISBN 954-8090-01-5
. с. 22.
- ↑
Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство ?Св. Климент Охридски“, 2007.
ISBN 9789540726366
. с. 164.